Ан Макафри - Полетът на дракона

— Ф’нор? — наблегна Лесса.

Манора се изправи гордо.

— Той е голям мъж, Стопанке, и ние от Долните Пещери сме се научили да не се вълнуваме от кръвните връзки и настроенията. Препоръчвам го като кафяв ездач, а не като своя син. Да, препоръчвам Ф’нор, и бих препоръчала също Т’сум и Л’рад.

— Препоръчваш ги, защото са от крилото на Ф’лар и са възпитани в старата традиция ли? По-малко податливи на уговарянията ми…

— Препоръчвам ги, защото вярват в традицията, че Уейрът трябва да се снабдява от Хранилищата…

— Добре — ухили се Лесса към Манора, виждайки, че жената не може да бъде подведена относно Ф’нор. — Ще приема препоръките ти като свои, защото не смятам… — Тя прекъсна изречението по средата. — Благодаря ти, че ми съобщи за нашите проблеми със снабдяването. Имаме нужда най-вече от прясно месо, нали? — запита тя, изправяйки се.

— И от зърно. Южните коренови зеленчуци също биха били добре дошли — отговори формално Манора.

— Отлично — съгласи се Лесса.

Манора излезе със замислен вид.

Лесса дълго си припомняше моментите от това интервю, седнала като слабичка статуетка в огромния каменен стол, краката й свити под нея на възглавницата.

Най-напред, смущаващата информация за това, че Манора се страхува много дори само от перспективата Лесса да отсъствува от Уейра, от близостта до Рамот, по какъвто и да било повод, за какъвто и да било период от време. Инстинктивната й реакция на страх беше много по-ефективен аргумент от която и да било от претенциозните пословици на Р’гул. Манора обаче не беше подсказала с абсолютно нищо основанието за този страх. Добре, Лесса нямаше да лети на някой от другите дракони, с или без ездач, както беше започнала да мисли, че ще може.

Относно проблема с недостатъчното снабдяване Лесса смяташе да действува. Особено след като Р’гул нямаше да го направи. И, тъй като Р’гул не можеше да протестира за това, което не знае, тя щеше да спомогне, с помощта на К’нет или Ф’нор, или колкото ездачи е нужно, за това Уейрът да бъде снабден достатъчно добре. Редовното хранене беше станало приятен навик, от който тя не искаше да се откаже. Тя не възнамеряваше да става алчна, но някои справедливи дребни кражби биха останали незабелязани от Господарите на Хранилищата.

К’нет обаче беше млад; той можеше да прояви прибързаност и недискретност. Вероятно Ф’нор щеше да бъде по-мъдрият избор. Но беше ли той толкова способен да маневрира както К’нет, който беше в края на краищата бронзов ездач? Може би С’ган. Липсата на престарелия син ездач, разполагащ с предостатъчно време, можеше да остане незабелязана.

Лесса се усмихна сама на себе си, но усмивката й бързо изчезна.

„Дойде ли ден на Уейра да се наложи да купува това, което трябва да му бъде давано…“ Тя подтисна предупредителната тръпка, концентрирана върху срамността на тази ситуация. Тя допълнително подчертаваше степента на нейната самоизмама.

Защо тя беше мислела, че да бъдеш в Уейра е толкова различно от това да бъдеш в Руатското Хранилище? Бяха ли уроците от ранното й детство внушили такава безпрекословна почит към Уейра, че животът да трябва да промени хода си само защото Лесса от Руата е била Впечатана от Рамот? Как беше възможно тя да е била такава романтична малка глупачка?

Огледай се наоколо, Лесса от Перн, огледай Уейра с очи, отворени за истината. Стар и свещен ли е Уейрът? Да, но е и овехтял и износен — и изгубил авторитета си. Да, ти беше съблазнена от това да седиш на големия каменен стол на Стопанката на Уейра край масата на Съвета, но възглавничката е тънка, а платът — прашен. Поласкана да мислиш, че дланите ти лежат където са почивали тези на Морета и Торени? Да, но камъкът е покрит с мръсотия и се нуждае от добро изтъркване. И седалището ти може да почива където са били техните — но не това е мястото, където се намира умът ти.

Овехтелият Уейр демонстрираше западането на ролята си в схемата на живота на Перн. Също и тези мъжествени драконови ездачи, толкова смели в уеровите си доспехи, гордо яхнали шиите на големите си животни — те не можеха лесно да бъдат изучени отблизо без няколко смущаващи разкрития. Те бяха обикновени хора, с човешки стремежи и амбиции, пълни с човешки грешки и разочарования, нежелаещи да нарушат приятния си живот заради грубите необходимости, които биха възстановили Уейра. Те бяха потънали твърде дълбоко в изолацията си от останалата част на човечеството; те не разбираха, че никой не се сеща за тях. Не ги предвождаше истински лидер…