Ан Макафри - Полетът на дракона

Острото възражение на Рамот беше прекъснато от ниско прихване. Лесса се обърна, набързо прикривайки раздразнението, което изпита, като видя Ф’лар да крачи разсеяно към аркообразния вход на коридора на леговището.

Сигурно беше ходил на патрул, тъй като все още носеше тежкото снаряжение от уерова кожа. Здравата туника прилепваше към плоските гърди, очертаваше дългите, мускулести крака. Костеливото, но мъжествено лице все още беше зачервено от ултра-студа на между. В странно махагоновите му очи проблясваше веселие и, добави Лесса, високомерие.

— Расте под добри грижи — коментира той, доближавайки се до леговището на Рамот с куртоазен поклон към младата кралица.

Лесса чу Мнемет да изпраща поздрави на Рамот от своето място на ръба отвън.

Рамот кокетливо обърна очи към водача на ято. Усмивката му с почти собственическа над нея гордост удвои раздразнението на Лесса.

— Ескортът пристига точно навреме, за да каже на кралицата добър ден.

— Добър ден, Рамот — каза покорно Ф’лар. След това се изпъчи, тупвайки тежките ръкавици в крака си.

— Да не сме прекъснали режима на патрулите — попита Лесса с извинителен тон.

— Няма значение. Обикновен редовен полет — отговори неустрашимо Ф’лар. Той лениво се дръпна настрани от Лесса, за да не му закрива тя изгледа към кралицата. — Станала е по-голяма от повечето кафяви. В Телгар морето беше бурно и имаше наводнения. В Иген пък приливните вълни бяха с дълбочина един драконов ръст. — Усмивката му проблясна, като че ли дребните бедствия му доставяха удоволствие.

Тъй като Ф’лар никога не казваше каквото и да било без някакъв умисъл, Лесса картотекира това изречение за по-нататъшно разглеждане. Колкото и дразнещо да беше присъствието на Ф’лар, тя предпочиташе неговото пред това на останалите бронзови ездачи.

Рамот прекъсна размислите на Лесса с кисело напомняне: Ако тя трябва да бъде окъпана преди да яде, биха ли те могли да се заемат с това преди да е умряла от глад?

Лесса чу доволното боботене на Мнемет и без помощта на прохода.

— Мнемет казва, че не е зле да я развеселяваме — отбеляза Ф’лар снизходително.

Лесса подтисна желанието да му обясни, че чудесно може да чуе какво казва Мнемет. Един ден щеше да е много благотворно да наблюдава изумената реакция на Ф’лар на информацията, че тя може да чува и да говори на всеки дракон в Уейра.

— Пренебрегвам я недопустимо — каза Лесса, сякаш се разкайваше.

Тя забеляза, че Ф’лар беше почти готов да й отговори. Внезапно той спря и махагоновите му очи се свиха за момент. След това, усмихвайки се приятелски, й посочи с жест да продължава.

Някаква вътрешна злоба подтикваше Лесса да се опитва да подлъже Ф’лар. Един ден тя щеше да пробие високомерната му поза и да го хване на кукичката. Само че изискваше доста опити. Той имаше остър ум.

Тримата се присъединиха към Мнемет на скалистия ръб. Той прелиташе като защитник над Рамот, докато тя се плъзгаше тромаво надолу към далечния край на дългия овал на чашата на Уейра. Мъглата, издигаща се от топлите води на малкото езерце, се разпръсна от маховете на неловките криле на драконицата. Тя растеше толкова бързо, че не беше имала кога да се научи на координация на мускулите и тялото. Когато Ф’лар придържаше Лесса на шията на Мнемет по време на краткото спускане, тя гледаше с опасение недодяланите и груби движения на кралицата.

Кралиците не летят, защото не могат, мислеше си Лесса с горчива откровеност, сравнявайки гротескното спускане на Рамот с лекото плъзгане на Мнемет.

— Мнемет казва да те уверя, че тя ще бъде по-грациозна, когато порасте напълно — каза доволният глас на Ф’лар в ухото й.

— Но младите мъжки растат също толкова бързо, и не са дори… — Тя млъкна. Нямаше да повери каквото и да било на този Ф’лар.

— Те не израстват толкова големи, и постоянно се упражняват…

— Да летят!… — Лесса сграбчи думата, и, забелязвайки лицето на бронзовия ездач, не каза нищо повече. Той беше също толкова бърз и в случайно подхвърлените подигравки.

Рамот се беше потопила вече и раздразнително очакваше да бъде изтъркана с пясък. Лявата част на гърба я сърбеше ужасно. Лесса послушно атакува засегнатото място с ръка, пълна с пясък.

Не, животът й в Уейра не беше много по-различен от този в Руата. И сега търкаше. И Рамот от ден на ден предоставяше все по-голяма площ за търкане, помисли си тя, след като изпрати златния звяр в по-дълбоката вода да се изплакне. Рамот изпляска, потапяйки се във водата до самия връх на носа. Очите й, покрити от тънкия вътрешен клепач, проблясваха току под повърхността на водата — като подводни скъпоценни камъни. Тя лениво се обърна на другата страна и водата около глезените на Лесса се развълнува.