Ан Макафри - Полетът на дракона

— Рамот вече е много по-едра и по-силна от Неморт — увери го Ф’лар, предавайки го на младия ездач, който трябваше да го изпрати до временното му жилище.

— Прочети това — каза Лесса, размахвайки нетърпеливо кожата към бронзовия ездач веднага, след като те отново влязоха в Стаята на Съвета.

— Не очаквах нещо много по-различно — отбеляза Ф’лар, незаинтересован, свивайки се на ръба на голямата каменна маса.

— И? — запита Лесса вбесено.

— Времето ще покаже — отвърна Ф’лар спокойно, разглеждайки дали плодът няма гнили места.

— Тиларек намекна, че не всички жители на Хранилищата споделят разколническите убеждения на техните господари — коментира Лесса, опитвайки се да се успокои.

Ф’лар изпръхтя.

— Тиларек казва „каквото ще хареса на слушателите им“ — каза той, подражавайки нелошо на интонацията на човека.

— Ти знаеш много добре, — каза Ф’нор през отворения вход, — че той не говори от името на всички свои хора. Сред ескорта имаше доста мърморене. — Ф’нор поздрави Лесса вежливо, макар и разсеяно. — Чувствува се, че Руата твърде дълго е била бедна, за да може да даде такъв дял на Уейра за първия си плодороден Оборот. И бих казал, че Литол е бил по-щедър, отколкото е трябвало. Ще ядем добре… поне известно време.

Ф’лар подхвърли кожата с изписаното на нея съобщение към кафявия ездач.

— Като че ли не знаехме това — изхъмка Ф’нор, след като прегледа бързо съобщението.

— Ако знаеш това, какво ще направиш? — запита Лесса. — Уейрът е загубил авторитета си до такава степен, че скоро ще дойде ден той да не може да се изхрани.

Тя умишлено използува тази фраза, забелязвайки с удоволствие как тя събуди спомените на двамата драконови ездачи. Погледът, който те отправиха към нея, беше почти жесток. След това Ф’лар прихна, и Ф’нор се отпусна с горчив смях.

— Е? — запита тя отново.

— Р’гул и С’лел ще огладнеят, без съмнение — каза Ф’нор, свивайки рамене.

— А вие двамата?

Ф’лар също сви рамене и, надигайки се, се поклони формално на Лесса.

— Тъй като Рамот спи дълбоко, Стопанко на Уейра, моля за твоето позволение да се оттегля.

— Измитайте се! — изкрещя Лесса към тях.

Те се бяха обърнали вече, усмихвайки се един на друг, когато Р’гул влетя в стаята. С’лел, Д’нол, Т’бор и К’нет го следваха по петите.

— Какво чувам? Че Руата единствена от Високите склонове ни праща десятък?

— Абсолютно точно — съгласи се Ф’лар спокойно, подхвърляйки съобщението към Р’гул.

Водачът на Уейра го прегледа, мърморейки тихо думите, мръщейки се на съдържанието му. След това го предаде на С’лел, който го разтвори така, че да могат да го прочетат всички.

— Миналата година изхранихме Уейра от десятъка на три Хранилища — декларира Р’гул надменно.

— Предишната година — намеси се Лесса. — И това стана само защото имахме резерви в складовите пещери. Манора току-що ми съобщи, че тези резерви са свършили…

— Руата беше много щедра — намеси се Ф’лар. — Това трябва да промени положението.

Лесса спря за момент, мислейки, че не го е чула добре.

— Не дотам щедра — прекъсна го тя, игнорирайки сдържащия поглед, който той хвърли към нея.

— Така или иначе дракончетата ядат повече тази година. Така че имаме само един изход. Уейрът трябва да търгува с Телгар и Форт, за да изкара студовете.

Думите й мигновено предизвикаха избухване.

— Да търгува? Никога!

— Уейрът унизен до търгуване? Грабеж!

— Р’гул, по-скоро ще крадем. Никакво търгуване!

Това беше засегнало болното място на всички бронзови ездачи. Дори С’лел реагира с негодувание. К’нет направо танцуваше, очите му блестяха при мисълта за действия.

Единствено Ф’лар остана спокоен. С ръце, скръстени пред гърдите, той гледаше студено към нея.

— Грабеж? — Гласът на Р’гул се издигна авторитетно над шума. — Не може да грабим!

Забравили възпитания у тях рефлекс на подчинение, те го засипаха с въпроси.

— Няма да грабим ли? — запитаха Т’бор и Д’нол в хор.

— И защо не? — продължи Д’нол. Вените на врата му се бяха издули.

Не е той подходящият, въздъхна наум Лесса, опитвайки се да забележи С’лан, но си спомни, че той е на тренировъчната площадка. Често той и Д’нол действуваха заедно срещу Р’гул на Съветите, но Д’нол не беше достатъчно силен, за да издържи сам.

Лесса погледна с надежда към Ф’лар. Защо не вземе думата той?

— Писнало ми е от жилаво старо месо, от лош хляб, от корени с вкус на дърво — крещеше Д’нол, изгубил всякакъв контрол. — Перн процъфтява този оборот. Нека пък малко капне и над Уейра, както си му е редът!