Ан Макафри - Полетът на дракона

Ф’лар се успокои с лека усмивка.

Мнемет обаче отметна назад глава и протегна извитата си шия в цялата й дължина. Гласът му отекна с пълната си сила надолу по долината. Бронзовият предаде на Ф’лар убеждението си, че Лесса е приела предизвикателството. Другите дракони му отвърнаха. Трелите им бяха по-високи от мъжкия рев на Мнемет. Уер-пазачът, който се беше свил на края на веригата си, надигна глас в тъничко, нервиращо скърцане, докато втрещените обитатели на Хранилището се изсипаха навън.

— Ф’нор — повика бронзовият ездач своя заместник. — Остави половината ято да пази Хранилището. Някой от близките Господари може да реши да подражава на примера на Факс. Прати един ездач до Високите склонове с добрата новина. Ти върви направо при тъкачите и говори с Л’то… Литол. — Ф’лар се ухили. — Мисля, че той би станал чудесен Надзирател и Господар-Регент в името на Уейра и на малкия Господар.

Лицето на кафявия ездач изрази задоволство от мисията му, когато той започна да разбира намеренията на водача си. След като Факс беше мъртъв и Руата под закрилата на драконовите ездачи, особено на този, който беше го беше убил, Хранилището щеше да бъде сигурно и да процъфтява под мъдро управление.

— Тя ли е причинила разрухата на Руата? — запита той бронзовия ездач.

— И почти и нашата, с машинациите си — отвърна Ф’лар. Но след като беше намерил вече достоен за внимание обект в Търсенето си, той можеше да си позволи да бъде великодушен. — Недей да ликуваш, братко — даде той бърз съвет, след като забеляза изражението на Ф’нор. — Новата кралица трябва също да бъде Впечатана.

— Аз ще се погрижа за нещата тук. Литол е отличен избор — каза Ф’нор, въпреки че знаеше, че Ф’лар не се нуждае от препоръката на когото и да било.

— Кой е този Литол? — натъртено запита Лесса. Тя беше отметнала масата сплъстена коса настрани от лицето си. В лунната светлина мръсотията беше по-малко забележима. Ф’лар забеляза как Ф’нор гледа към нея с твърде лесно разбираемо изражение и го подсети с безапелационен жест да изпълни дадените му заповеди без забавяне.

— Литол е ездач без дракон, — отговори Ф’лар на момичето, — неприятел на Факс. Той ще надзирава Хранилището добре, и то ще просперира. — След това добави убеждаващо със смазващ поглед, впит в нея: — Нали?

Тя го изгледа мрачно, без да отговори, докато той не се разсмя над объркаността й.

— Ще се връщаме в Уейра — каза той, протягайки й ръка, за да я поведе към Мнемет.

Бронзовият дракон беше протегнал глава към уер-пазача, който лежеше проснат на земята. Веригата му се беше натрупала на купчина.

— Ох — въздъхна Лесса и коленичи до гротескния звяр. Той бавно вдигна глава, пищейки жалостиво.

— Мнемет казва, че той е много стар и скоро ще заспи последния си сън.

Лесса прегърна отблъскващата глава с ръце, чешейки я по гънките на клепачите и зад ушите.

— Ела, Лесса от Перн — каза Ф’лар, нетърпелив да излети и да се маха оттук.

Тя се надигна бавно, но покорно.

— Той ме спаси. Той ме познаваше.

— Той знае, че е сторил добро — увери я Ф’лар безцеремонно, учуден от толкова необичайната за нея проява на сантименталност.

Той отново й подаде ръка, за да й помогне да се изправи на краката си и да я отведе при Мнемет.

За част от секундата той беше съборен на земята, премятайки се между камъните и опитвайки се да се изправи отново, за да посрещне противника си. Силата на първия удар обаче го беше зашеметила, и той се оказа по гръб, виждайки уер-пазача. Люспестото тяло летеше право към него.

В същия момент той чу изненаданото възклицание на Лесса и рева на Мнемет. Огромната глава на дракона летеше напред, за да блъсне уер-пазача настрани, по-далече от драконовия ездач. Но в мига, в който тялото на уер-пазача се изпъна в скок, Лесса извика:

— Не го убивай! Не го убивай!

Съскането на уер-пазача премина в страдалчески предупредителен вик и той се изви по невероятен начин във въздуха, за да промени траекторията си. Когато падна върху плочите на двора на краката си, Ф’лар чу глухото изпукване, с което силата на приземяването пречупи гръбнака му.

Преди той да успее да се изправи на краката си, Лесса прегръщаше ужасната глава с изкривено от мъка лице.

Мнемет наведе глава и нежно потупа тялото на умиращия уер-пазач. Информира Ф’лар, че животното беше се досетило, че Лесса напуска Руата, нещо, което човек от нейния род не бива да прави. Единственото, което беше могло да предположи в старческото си объркване, е че Лесса е в опасност. Когато беше чуло бързата команда на Лесса, то беше поправило грешката си с цената на живота си.