Кирил Топалов - Нерви

Здесь есть возможность читать онлайн «Кирил Топалов - Нерви» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Нерви: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Нерви»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

„Нерви“ е роман за живота, любовта и драматичната съдба на наши съвременници, които изминават — всеки по свой начин — пътя от младостта и голямата любов до зрелостта и отчуждението. Всъщност докрай успяват да извървят този път само двама от тях — доктор Стефан Милев и неговата съпруга Ани. В романа се води своеобразно „следствие“ от гледната точка ту на единия, ту на другия, като драмата на съвременното отчуждение се преплита непрекъснато и в причинно-следствена връзка с грешките и вините на някогашната любов. Авторът си е поставил задача да изследва не перипетиите на едно извършено или само подозирано престъпление, а психологическите механизми на човешката нравственост, сложната и деликатна природа на изграждането и разрушаването на мостовете на човешкото общуване, моралните измерения на неизплатимата с никакви материални стойности цена на компромиса. Водещо начало в творбата е тревогата за нарушената хармония в душата на съвременника.
Кирил Топалов, 1989

Нерви — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Нерви», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Мошеник! Значи затова миналата седмица ми казаха в библиотеката, че осми том на „Студия балканика“ е зает! Два пъти прерових шкафа при дежурната, обаче ти си го бил скрил някъде по рафтовете с речниците или енциклопедиите... Признай си веднага!

— Не се казва студия, а студиа-уточних небрежно по възможно най-сериозния начин, удряйки в същото време на свой ред едно око на Голямата брада, който извика щастлив към Неда;

— О, миналата седмица ли? Тоя том го бях заел аз и даже те видях, когато влезе в читалнята, но не знаех, че търсиш него, а пък и така се бях задълбочил, че не ми се ставаше да ти се обадя.

— Ти не в читалнята, а и в римските катакомби да се свреш, ще бъдеш радост за окото от същото разстояние, от което се забелязва и Айфеловата кула, така че тия ги разправяй на баба ми, а не на мен — уведоми го Неда с равен глас. — Да не говорим, че единственият ти контакт с Народната библиотека е бил винаги само визуален, през трамвайната линия, главно през студентските ти години. Аз поначало не съм сигурна дали ти е било и съвсем ясно като какво точно представлява голямата бяла къща с колони, находяща се срещу Художествената академия. Ако все още подобен въпрос те интересува, мога да ти дам известни разяснения, в смисъл че това е едно заведение в доста голяма степен различно от „Дълбок зимник“, „Бамбука“, „Грозд“ и други подобни читални, в които е преминала творческата ти студентска младост. А младежа го предупреждавам, че ще уредя със заемното гише, да не му се дава никаква друга литература освен отнасящата се до кости, черва, крайници, сухожилия, трапанации, вътрешни и всякакви други болести. Цял ден си изгубих, докато намеря тома чак в библиотеката на Института по история, на майната си, при това работното им време свършваше, а не ми го дадоха за вкъщи.

ТАКАВА БЕШЕ НЕДА — мъж! Не само в леглото, но и в работата и сигурно щеше да стане голям учен, несравнимо по-голям от очилатия асистент, който сега е известно име, а тя още тогава го слагаше в джоба си. Черната брада също стана професор. Голямата брада се пропи и умря, не стана ясно само дали е паднал или сам се е хвърлил в някаква пропаст, когато е работел по реставрациите на един скален манастир. Рижата брада се запиля и изчезна някъде по чужбина, а Диана е старши научен сътрудник. Неда беше много по-интелигентна, по-сериозна и по-трудолюбива от всички тях и сега щеше да бъде една все още млада, макар и с прошарена къса коса, страшна жена, доцент или може би вече професор, лудо обичана от своите студенти и студентки, които с неизчерпаемата си енергия щеше да води не само по разкопки, но и по тавански терени, ако тогава, на оня трийсет и първи декември привечер, не се беше подхлъзнала пред мен на булевард „Патриарх Евтимий“...

Всичко това обаче си го мисля сега, безпаметно много пъти съм си го мислил и през изминалите години, а тогава, през летния семестър на втори курс, си мислех само как да я задържа при себе си. Всеки ден измислях все нови и нови хитрости, за да я примамвам по-често в мазето, но резултатът беше винаги един и същ — тя идваше ненадейно и си отиваше внезапно, понякога оставаше колкото за една цигара, друг път — по ден и половина. Най-много ми тежеше забраната да й казвам, че я обичам, че не мога без нея, че освен в срещите ми с нея за мен животът се състои в очакване на същите тия срещи. Казвах й всичко това задочно, когато си отидеше или пък когато се надявах, че ще дойде, така постепенно се научих за най-важните неща да си говоря с нея, когато съм сам.

През лятото аз заминах на студентска бригада, а тя — на разкопките си, като най-строго ми забрани да идвам при нея на Калиакра. През август намерих бележка, с която ми съобщаваше, че до края на октомври ще бъде с Брадите по някакви манастири, и отново следваше най-строго предупреждение, че там място за мен няма. На мен, разбира се, не ми беше известно по кои манастири са се запилели, но тя знаеше много добре, че ако река, ще преобърна земята и ще я намеря. Не ми оставаше нищо друго, освен да работя като луд с бетонджиите на бай Марко, за да изкарам повече пари за следващия зимен сезон с нея. Бях решил да я водя по най-скъпите ресторанти, разучих и екскурзиите на „Балкантурист“, имаше интересни маршрути в чужбина. Беше отказала да приема подаръци във вид на дрехи, затова реших да започна да й купувам скъпи книги от новооткритата книжарница на Академията на науките на „Раковски“, където непрекъснато излизаха скъпи речници и книги, свързани със старата история, литература, материална и художествена култура. Неда преживяваше със сираческа пенсия като мен, защото след оная история на село баща й получил удар, парализирал се и наскоро умрял. Останала сама с майка си, работничка в някакъв завод, Неда е трябвало да бъде мъжът на семейството, какъвто бе останала и до студентските си години, само че този мъж нямаше моите мускули и не можеше да налива бетон, за да осигури на семейството си един що-годе сносен екзистенц-минимум. С една ниска заплатица и с една сираческа пенсийка се преживяваше трудно в ония години.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Нерви»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Нерви» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Нерви»

Обсуждение, отзывы о книге «Нерви» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x