Кирил Топалов - Нерви

Припомнях си любовните сцени от филмите, доколкото тогавашното свенливо кино си позволяваше да показва подобни неща, описанията в някои от романите, които бях чел, момчешките разговори на тая тема в сиропиталището и в казармата, даже просташките рисунки по вратите на тоалетните, но никъде не успявах да открия нещо от това, което ми се бе случило на мен, представите ми за обладаване на жена нямаха нищо общо с дивата агресия на Неда. Дали не е нещо патологична, запитах се по едно време, не дай си боже пък да е направо луда?... Едва сега, изведнъж мобилизирана, мисълта ми потече малко по-организирано и се заех да си припомня всички детайли в държанието й — от запознаването ни до истерията й в леглото. Да, имаше нещо странно у нея, тя определено не беше като другите момичета, които бях срещал дотогава, но пък с другите не бях и общувал така отблизо. Освен това всички ония неща, които правеха впечатление у нея, можеха да бъдат намерени в една или друга степен у различни момичета от нашия курс, просто при Неда те бяха събрани накуп. Не, не е луда — отхвърлих с радост жегналото ме подозрение, — а аз съм просто един левак, глупав смотаняк, доведен от гората, който наистина е непригоден за живота... В тоя момент намразих и Фойербах, и латинския, и клетвата на Ескулап, и всички ония учебници и романи, които бях изчел, защото вече бях абсолютно сигурен, че те именно са изпили цялата ми мъжка сила и са ме направили негоден, негоден, негоден...

Не знам колко сме стояли така, но по едно време ми се стори, че тя спи — дишането й стана тихо и още по-равномерно, а ноктите и цялото й тяло се отпуснаха. Челото ми вече бе изсъхнало и с облекчение усетих как малко по малко аз целият също се отпускам, може би просто защото под заспалата Неда се почувствувах донякъде сам, скрит и независим, освободен от принудата да се държа по един или друг начин. Постепенно започна да ме изпълва онова топло чувство на интимност, което ме бе обхванало и на тавана на Брадите, докато с нея приготвяхме масата, и което ме бе топлило и през целия път от там до тук. Едновременно с това сетивата ми започнаха да се възвръщат и усетих как по цялата ми кожа започва да се разлива някакъв неизпитван досега огън. Неда също го усети и ако въобще беше заспивала, от неговото опарване се събуди. Простена по същия стръвен начин, както когато бе притихнала, и ноктите й, които въобще не бяха помръдвали от мускулите на гърдите ми, отново се впиха в тях до кръв. Само че този път не ме заболя. Установих с изненада, че когато този особен огън се е разлял по цялото ти тяло, това вече не е болка, а някаква шеметна божествена тръпка, каквато никога дотогава не бях изпитвал и която единствено може да те превърне в оная бясна пантера, в която Неда вече се бе превърнала отново, усетила изведнъж събудената ми мъжественост. Под влияние на теоретическите си познания по въпроса (доколкото съм бил в състояние да мисля) аз направих опит да се измъкна изпод нея и да разменя местата, но тя не ми позволи, изкрещявайки страшно:

— Не!

В същия миг вече усещах, че потъвам в нещо непознато, че всичко в мен и около мен е една вулканична, замайваща тръпка, която ме лишава от способността да разсъждавам. Изгубих чувство за време, за място и въобще за всичко, което носи някакво конкретно значение. Неда бушуваше над мен като опустошителен ураган, като яростен метеоритен дъжд, който преобръща океана до дъно, люшкайки света в апокалиптичния задъхан ритъм на лудостта, която ни бе обзела и която ми откри магията на онова най-човешко тайнство, наричано понякога от глупост или от незнание божествено.

Тайнството така ми хареса, че с Неда не излязохме на улицата цели три дни, което ще рече — докато не свършиха хранителните ми запаси. Като човек, прекарал цял живот на храна от казан, в последно време ме бе обхванала манията да си готвя сам, това очевидно също бе една от неизбежните реакции на моята все по-необратимо осъзнаваща и индивидуализираща се личност. Освен необходимите съдове, които си бях накупил още в самото начало на новия си живот, аз се бях снабдил и с една готварска книга, с която все по-често и все по-успешно общувах. Като една прилежна домакиня почти винаги, когато се прибирах, аз се отбивах в магазина за хранителни стоки и отнасях нещо към къщи. В мензата на академията се хранех само когато се случеше да имаме лекции и упражнения цял ден или пък трябваше да остана в библиотеката на факултета. Сега пред Неда разгърнах кулинарните си възможности с удесеторено вдъхновение, съжалявайки само, че не знаех предварително, за да накупя провизии за още по-страшни лакомства, които се бях научил да правя. Изкупих от моите съседи, които вече ме гледаха с някаква смесица от възхищение, завист и съжаление, всичкия алкохол, който им бе останал от Нова година, и така, с малки паузи, колкото да се нахраним и да поспим малко, продължихме тайнството на нонстоп чак до трети януари.