Кирил Топалов - Нерви

— Е, не мога да гледам сериозно на една професия, в която има две истини: една за тия, които я упражняват, и друга — за останалите.

Що се отнася до нейната реакция, тя ще бъде точно очакваната:

— Така ли? Какво по-точно имаш предвид? Охо, скъпа, само не ме карай да си отварям устата, за да ти кажа какво точно имам предвид, защото, ако изрека всичко, което мисля, и ти, и мнозина твои колеги от съсловието ви би трябвало без много церемонии сами да си окачите по един камък на шията, па да потърсите един по-широк и по-дълбок вир, за да ви побере всичките. Защото никой не е нанесъл на това общество, на което се пишете защитници, по-голяма вреда от вас самите. Не друг, нали, а вие именно бяхте тези, които най-пламенно провъзгласявахте политически и икономически решения, които, кога по-рано, кога по-късно, се отчитаха като погрешни, пак, разбира се, посредством вашето пламенно слово. Добре бе, дупцета, ще ви попитам аз, а като сте така дълбоко убедени, че са погрешни, къде бяхте, когато разните — инстанции ги взимаха? Защо не им го казахте? Може би щяха да са ви признателни. Не виждахте ли, че тия решения са безсмислени, вредни, в най-добрия случай — неудачни? Нали сте глас и съвест на обществото? Защо не му отваряхте очите на това общество, за чиито интереси денонощно се тресете от гражданска смелост? И какви адвокати сте му, когато вървите не преди него, а след него? Какъв журналист е тоя, който върви не преди, а след политиката и икономиката? Нали сега всяка втора дума ви е „преустройство“! Ами хайде, преустройте се де! Станете такива, каквито трябва да бъдете! Мислете с главите си и говорете истината! Рискувайте! Може пък политическите и икономическите фактори наистина да ви бъдат по-благодарни, защото ще ги предпазвате от грешки, които после самите те да се чудят как да извиняват. Защото най-голямото им чудене, в тоя смисъл идва главно поради факта, че вие сте побързали, още чули-недочули и разбрали-недоразбрали решенията им, да ги гримирате така дебело и с такива силни бои, които после и с коресилин не могат да се смъкнат. Много пъти съм се питал: препрочитате ли понякога това, което пишете за едни и същи неща с разлика във времето само от няколко години. Не е за срамуване, за реване е. Ама вие май сте забравили и да се срамувате, и да плачете...

Да, разни такива неща ми идват наум да й кажа, но сега не е време чак за подобен род разговори, ще задълбаем безсмислено в друга посока. По-важно е да не се отклонявам от цел та, а това ще рече, че на въпроса й, какво по-точно имам предвид, когато обвинявам съсловието й в демагогстване, трябва да отговоря с лека досада:

— Ами това, което вече ти казах. Вместо да кажете на населението, че-любовта е работа, и да го вкарате в правия път, вие непрекъснато го уверявате в обратното — че работата е любов. Любов!.. Дърдорковци!... Много знаете вие какво е работа!.. Да те тикна аз тебе в един цех на химически завод, в неизбродната кал на някой голям строеж, в дупката на някой забой под земята или във вонята на някоя свинеферма или кланица... Абе да те вкарам само за един ден в моята кланица... Само да ми асистираш..., или даже само да гледаш... Тогава ще те питам дали работата е любов.

Жена ми обаче няма да е жена ми, ако веднага не ми отговори с убедения си глас на пътуващ проповедник, който прощава невежеството на диваците:

— И в тия професии се иска любов към работата. Ако я няма...

— Но и сред диваците, нали, може да се случи някой самороден философ, който да постави пастора натясно, защото като него си има готов отговор за всичко:

— Иска се стискане на зъби, моето момиче. Иска се свръхнапрежение. Иска се. Попитай някой бачкатор, ама от най-тежките. И той ще ти каже, че понякога, за да свършиш една работа, трябва най-напред да я напсуваш. Яко, хамалски. Напсувай я, свърши я, пък после можеш и да си я обичаш колкото си искаш. Твоя си е. Като жена ти. — Е така му кажи и той ще те разбере. А не с вашето ала-бала... „Работата е взаимност, работата е доверие, работата е любов...“ Любов!... Дрън-дрън!... Мъжко бачкане — това е работата! — Да забравиш и глад, и жажда, и сън... До пълно изтощение...

— Ах, това ваше „мъжко бачкане“!.. — ще каже тя почти злобно, защото като всяка истинска жена ненавижда секса, когато той се отнася до останалите три милиарда женски създания на планетата, но разбрала, че е на път да сгафи, бързо ще се поправи и като която и да е друга от въпросните три милиарда ще успее да придаде на гласа си съответната убийствена „загриженост“: — По-малко се изтощавай, скъпи. На твоята възраст...