Кирил Топалов - Нерви

— Това твое мнение е главната ти грешка в цялото ти отношение към мен и то именно лежи в основата на всички наши конфликти! — ще изгърми почти фалцетно иначе доста плътният й алт съвсем близо. — А не твоите любовници, с които се мъкнеш по баровете...

Вече се чувствам като ловец, който след дълга обсада и много усилия най-сетне е успял да раздразни както трябва мечката и да я извади от бърлогата й — важна и абсолютно необходима предпоставка за довеждане на нещата до последната, решителна схватка. Само че преди да се хвърля в бой, ще се скрия малко в гората и ще я оставя да се повърти малко сама, търсейки своя противник, защото сега раздразнението и разрушителната й сила са най-могъщи и най-опасни. Не рискувам да я изпусна да се върне в бърлогата, защото, щом веднъж е излязла, това означава, че адреналинът в кръвта й вече е кипнал и оттук нататък може да го успокои само срещата с врага лице в лице. Положителният ефект от изчакването в такъв случай е, че след като адреналинът се поуспокои, раздразнителността остава като тлеещо огнище, което можеш всеки момент да възпламениш отново, но вече с много по-слаб пламък, не с оня изпепеляващ буен огън, който помита всичко пред себе си. Сега, скрит зад дърветата и гъстите шубраци, ще надувам ловджийския рог ту от тая, ту от оная страна, за да засиля както раздразнението й, така и чувството й за несигурност-най-сигурното средство за разлагане на вътрешната крепост у човека или звяра. Като начало — нещо във връзка с мъкненето с любовници по баровете. Вярно е, че има една категория полуинтелигенти, които смятат за първо свое задължение, след като са си намерили любовница, да я поведат по ресторантите и баровете, Където ще я видят най-малко половината от познаващите ги други полуинтелигенти, поне един от които само след пет минути вече ще е уведомил по телефона с цигара в уста, за да не се познае гласът му, измамената съпруга, че нейният мъж в настоящия момент се намира еди-къде си с еди-каква си жена... Да, никога не е късно да научиш какво мисли жена ти за теб, късно е само за едно — да й създавам друго мнение за мен, но това в сравнение с другите неща е бял кахър. Все пак длъжен съм поне да се защитя:

— Скъпа, нали знаеш, че нямам обичай да водя любовниците си по кръчмите!

— Така ли? — Представям си как е застанала в средата на хола и се е устремила във всеоръжие към моята стая, чакайки да се появя, за да ми се случи това, което ми се пада.

— Ами скъпичко е! — повеждам я по фалшива следа, но тя, слава богу, внася известна поправка в изразеното преди малко мнение за мен:

— Аз пък мисля, че се страхуваш да не те види някой и, после да ми донесе.

— Ама, да, разбира се! — почти щастливо и искрено ще викна аз, ако не беше жена ми, сигурно щях и да я заобичам, защото нищо друго не може да привлече така един мъж към една жена, както у мело изразяваното нейно високо мнение за него. — Може даже и самата ти да ме засечеш някъде.

— Аз никога! — ще отсече тя кратко и сдържано, НЕ не по-малко щастливо, защото така ще е успяла да ми покаже, че не трябва да я подценявам. — Моите любовници не ме мъкнат по кръчми.

Чувствам се като внезапно открит сред храсталака и халосан с тежка мечешка лапа по главата, но в големите схватки дребните наранявания са в реда на нещата. Тогава да уточня:

— Имам предвид деловите ти контакти с хора от различни сфери. Нали иначе вестникът ще спре да излиза.

— Втората ти основна грешка е, че никога не си вярвал, че са делови!

Слава богу, Баба Меца отново започва да се върти около себе си, колко му е да я ядосаш! Хайде сега да й подвикнем иззад това дърво:

— Напротив!

— Нима? — ще изръмжи тя отново фалцетно, значи всичко е наред, следователно дръжте крадеца:

— Ами как да ти кажа... Още в първите ни съвместни години се убедих, че з вашего брата, пишещите безделници, работата е любов. Както при шантонерките. Очевидно не е съвсем неприятно, щом вече толкова години го препоръчваш на обществото в своите статии. „Работата е взаимност! Работата е доверие! Работата е любов!...“ Предвиждам обаче още по-голям успех на обратния възглед: че любовта е работа. Но вие май предпочитате да си го държите за собствена консумация.

Обектът на моята ловна страст все по-неудържимо ще показва признаци на наближаваща пълна капитулация:

— Ти не само винаги си ме ревнувал свирепо, — но и никога не си гледал сериозно на моята работа. Това е третата ти основна грешка!

Разбира се, това подчертаване — първа, втора, трета основна грешка — би могло да се приеме и като подсказване от нейна страна на желание (дали обаче е съзнателно?) за сядане на кръглата маса на преговорите и за изясняване на основните различия между двете страни с цел преодоляването им и набелязване на ефективни мерки за евентуално сближение. Нищо по-добро от това, но не го виждам възможно при така съществуващия състав на делегациите. Сигурно има жени, които си казват всичко, което им е на сърцето, в нормален, делови човешки разговор. Но както вече стана дума, като истинска жена моята Ана не е от тях и в нейния случай пътят към истината минава задължително през взривяването на адреналиновите погреби, следователно акцията продължава. Макар да се засяга винаги първо лично, а след това професионално, жена ми е убедена, че е обратното, и сега, понеже ще сме навлезли именно в професионалната й сфера, ще й дам възможност да помисли, че е наистина така, за да я заболи повече. В такъв случай каква по-добра реакция на обвинението й, че не съм бил гледал сериозно на работата й, от едно свръхсериозно: