Джон Толкин - Недовършени предания

Скоро след приемането на „Властелинът на Пръстените“ за печат бе предложено в края на третия том да има подробен указател и изглежда, че баща ми е започнал работа по него през лятото на 1954, след като първите два тома влязоха в печатницата. Той засяга въпроса в едно свое писмо от 1956 година: „Трябваше да бъде съставен списък на имената, който чрез етимологично тълкуване щеше да осигури доста широк речник на елфическия език… Няколко месеца работих по него и се справих с първите два тома (това бе основната причина за забавянето на третия), докато стана ясно, че размерите и цената ще бъдат просто разоряващи.“

Всъщност указател за имената се появява едва във второто издание на „Властелинът на Пръстените“ през 1966 година, но оригиналната чернова на баща ми е съхранена до днес. От нея извлякох плана за моя списък на имената към „Силмарилион“ с превод на всички названия и кратки бележки, а освен това (и там, и в тази книга) част от преводите и буквалния текст на някои „обяснения“. Оттам идва и очеркът за Истарите, с който започва този раздел — един откъс, съвършено несъвместим с останалата част на указателя, макар че е типичен за начина, по който често работеше баща ми.

За другите цитати в този раздел съм посочил, доколкото е възможно, сведения за времето на тяхното написване.

За второто издание на „Властелинът на Пръстените“ (1966 г.) баща ми нанесе съществени поправки в глава 11 на III книга („Палантирът“), а във връзка с тях се наложиха и промени в глава 7 на V книга („Кладата на Денетор“), макар че тези корекции се появиха едва при второто отпечатване на преработеното издание през 1967 година. Тази част от настоящата книга е извлечение от записките за палантирите, свързани с въпросните поправки; аз само ги обединих в един цялостен очерк.

Първоначално имах намерение да включа в тази книга картата, която придружава „Властелинът на Пръстените“, като добавя към нея някои допълнителни названия; но след дълги размисли ми се стори, че ще е по-добре да изкопирам оригиналната карта и да използвам случая, за да поправя някои дребни грешки (не е по силите ми да се заема с по-едрите). Показаната територия е намалена, но при това са изчезнали само Умбарските заливи и нос Форочел 1 1 Днес вече не се съмнявам, че водната площ, отбелязана в оригиналната карта като „Леден залив Форочел“, всъщност е само малка част от залива (наричан „огромен“ в приложение А към „Властелинът на Пръстените“), който се е простирал далече на североизток — северният и западният бряг са оформени от големия нос Форочел, чийто безименен връх се появява върху оригиналната карта. В една от бащините ми скици северният бряг на Средната земя описва дълга дъга на изток-североизток, като най-северната точка се намира на около седемстотин мили над Карн Дум. . Така получих възможността да използвам по-едър шрифт и да постигна много по-голяма яснота.

Включени са всички съществени наименования, които се срещат в тази книга, но липсват във „Властелинът на Пръстените“, като например Лонд Даер, Друваит Иаур, Едхелонд, Плитчините, Сивоструй; добавени са и някои, които би трябвало да съществуват в оригиналната карта, например реките Харнен и Карнен, Ануминас, Източен предел, Западен предел, Ангмарски планини. Към погрешно усамотения Рудаур добавих Кардолан и Артедаин, а край далечния северозападен бряг посочих остров Химлинг, който се среща в една от скиците на баща ми. Химлинг е ранната форма на названието Химринг (високият хълм, върху който в „Силмарилион“ Феаноровият син Маедрос изгражда своята крепост) и макар фактът да не е засяган никъде, изглежда ясно, че върхът на Химринг е останал над водите, които залели Белерианд. Западно от него има по-голям остров, наречен Тол Фуин — вероятно най-високата част на Таур-ну-Фуин. По принцип, макар и не винаги, съм предпочитал синдаринските названия (когато ги има), но посочвам и преводното название, ако е често използвано. Може да се отбележи, че отбелязаната в оригиналната карта „Северна пустош“ почти несъмнено е трябвало да съответства на Фородваит 2 2 Фородваит се среща във „Властелинът на Пръстените“ само веднъж (в приложение А) при споменаването за древните обитатели на Северните земи, чиито потомци са Снежните хора от Форочел; но синдаринската дума (г)ваит се използва както за области, така и за тяхното население (за сравнение виж Енедваит). В една от скиците на баща ми Фородваит изрично се превежда като „Северна пустош“, а в друга — като „Северни земи“. .