Джон Толкин - Недовършени предания

Последната схема на първичния текст е озаглавена „Сянката на Сянката — разказ за моряшката съпруга; и разказ за кралицата пастирка“. Ръкописът се прекъсва внезапно и досега не съм открил обяснение защо го е изоставил баща ми. През януари 1965 е направено машинописно копие, завършващо на същото място. Съществуват още две машинописни страници, които смятам за най-късно съставени; очевидно това е началото на текст, който би трябвало да стане завършен вариант на цялото предание и от него съм черпил материал там, където историята става най-неясна. Озаглавен е „Индис и Кириамо «Моряшката съпруга» — предание от древния Нуменоре, което описва първата мълва за Сянката“.

В края на този разказ поместих откъслечните сведения за по-нататъшния развой на преданието.

Макар че по форма представлява чисто описание на династията, включих този текст, защото е важен документ за историята на Втората епоха, а голяма част от съществуващия материал относно епохата намира място в текстовете и коментарите на тази книга. Ръкописът е в отлично състояние, след като данните за кралете и кралиците на Нуменор са били многократно поправяни (понякога с не съвсем ясна цел). Постарах се да приведа тук последния вариант. В текста се срещат няколко дребни хронологични загадки, но от друга страна чрез него могат да бъдат изяснени някои привидни грешки в приложенията към „Властелинът на Пръстените“.

Родословното дърво за по-ранните поколения потомци на Елрос е взето от няколко взаимно свързани таблици, създадени по едно и също време с обсъждането на закона за наследяване на властта в Нуменор. Някои по-рядко употребявани имена са били променяни — например Вардилме се среща и като Вардилие, а Явиен като Явие. Смятам, че в родословното дърво съм използвал най-достоверните варианти.

Тази част на книгата се различава от останалите (освен от ония в Част четвърта) по това, че не представлява цялостен текст, а по-скоро есе от обединени цитати. Тази форма бе наложена от самата същност на материалите; както се изяснява в развоя на есето, историята на Галадриел не може да бъде нищо друго, освен история на бащините ми постоянно променящи се идеи и „недовършеният“ характер на преданието в дадения случай не засяга само един отделен ръкопис. Ограничих се само с представяне на непубликуваните творби по тази тема, избягвайки каквото и да било обсъждане на по-широки въпроси, свързани с развоя на събитията; всеки друг избор би повлякъл след себе си разглеждане на цялостната връзка между Валарите и елфите, започвайки от първоначалното решение Елдарите да бъдат призовани във Валинор (както е описано в „Силмарилион“) и още редица странични теми, по които баща ми е оставил множество ръкописи, нямащи нищо общо с целта на тази книга.

Историята на Галадриел и Келеборн е толкова тясно преплетена с други легенди и предания — за Лотлориен и Горските елфи, за Амрот и Нимродел, за Келебримбор и сътворяването на Всевластните пръстени, за войната срещу Саурон и намесата на Нуменор — че не може да се разглежда откъснато и по този начин в основния текст и петте му приложения се обединяват буквално всички непубликувани материали за историята на Средната земя през Втората епоха (като на места неминуемо бива засегната и Третата). В „Разказ за годините“, който е отпечатан в приложение Б към „Властелинът на Пръстените“, се казва: „Мрачни бяха тия години за хората в Средната земя, ала и славни за Нуменор. Оскъдни и кратки са писмените сведения за тогавашните събития, а датите им често остават неясни“. Ала дори и тия оскъдни сведения, оцелели от „мрачните години“, са се променяли заедно с растежа и развитието на бащините ми идеи; не съм се опитвал да изглаждам съществуващите противоречия, а само ги изтъквам и привличам вниманието на читателя към тях.

Без съмнение при наличието на противоречиви варианти не винаги би трябвало да се придържаме единствено към въпроса кой от тях е съчинен по-рано; а баща ми като „автор“ или „разказвач“ не винаги може да бъде различен от „летописеца“ на древни предания, пресекли епохите под различни форми и чрез различни хора (когато Фродо се среща с Галадриел в Лориен, вече са минали над шейсет века откакто тя е напуснала разрушения Белерианд, за да избяга на изток отвъд Сините планини). „За всичко туй се разказва едно или друго, ала кое е вярното, знаят единствено Мъдреците, що отдавна не са между нас.“