Джон Толкин - Недовършени предания

През последните си години баща ми се занимаваше много с етимологията на имената и названията в Средната земя. В тези крайно противоречиви съчинения често се преплитат легенди и исторически елементи; но тъй като са странично разклонение от основната му филологическа цел и я засягат само мимоходом, наложи се да направя значителни съкращения. Именно затова тази част от книгата до голяма степен представлява сбор от кратки цитати, като други подобни откъси съм добавил в приложенията.

Този разказ е от „късните“ — поради липса на точна дата мога само да кажа, че спада към последния период от бащиното ми творчество за Средната земя и мястото му е по-скоро при „Кирион и Еорл“, „Сраженията край Бродовете на Исен“, „Друедаините“ и филологическите есета, цитирани в „Историята на Галадриел и Келеборн“, отколкото при ръкописите от времето около и след публикуването на „Властелинът на Пръстените“. Съществуват два варианта: цялостна машинописна чернова (очевидно от ранния етап на съчиняване) и машинописна белова с множество поправки, която се прекъсва в момента, когато Елендур приканва Исилдур да избяга. За редакторската ръка тук почти не е имало работа.

Според мен тези откъси датират от времето на „Гибел сред Перуникови поля“, когато баща ми силно се интересуваше от древната история на Гондор и Рохан; без съмнение те е трябвало да се превърнат в части от цялостен разказ, описващ най-подробно онова, което е изложено откъслечно и накратко в приложение А към „Властелинът на Пръстените“. Материалът е в начален етап на съставяне, много разхвърлян и изпълнен с противоречиви варианти, преминаващи в набързо надраскани и на места съвсем нечетливи бележки.

В едно свое писмо от 1964 година баща ми споделя:

Разбира се, съществуват множество неизяснени връзки между „Хобитът“ и „Властелинът на Пръстените“. Повечето от тях бяха написани или поне нахвърляни, но по-късно отпаднаха, за да не претоварвам лодката — например изследователските пътешествия на Гандалф, взаимоотношенията му с Арагорн и Гондор, цялостното придвижване на Ам-гъл до укриването му в Мория и тъй нататък. Между другото, бях описал най-подробно какво се е случило всъщност преди посещението на Гандалф при Билбо и идването на „неочакваните гости“ — така, както е видял събитията самият Гандалф. Този разказ трябваше да намери място при един дълъг разговор в Минас Тирит след като всичко е свършило; наложи се обаче да отпадне и само го представих накратко в приложение А, където съм прескочил неприятностите на Гандалф с Торин.

В тази книга помествам разказа на Гандалф. Сложните проблеми с текста са изложени в приложението към главата, където привеждам и откъси от по-ранен вариант.

Много е писано по събитията от 3018 година на Третата епоха, известни от „Разказ за годините“ и речта на Гандалф пред Съвета на Елронд; очевидно в цитираното по-горе писмо се имат предвид именно тези писания. Събрах ги под заглавието „Гонитбата на Пръстена“. Ръкописите са много разхвърляни (нещо типично за творчеството на баща ми) и в текста на главата съм се постарал да обясня тяхното състояние; но би трябвало още сега да повдигна въпроса за времето на появата им (защото вярвам, че всички те — включително третата част, озаглавена „Относно Гандалф, Саруман и Графството“ — датират от един и същ период). Написани са след отпечатването на „Властелинът на Пръстените“, защото има бележки, свързани с определени страници от книгата; но по датите на някои събития се различават от посоченото в „Разказ за годините“. Несъмнено обяснението е, че са били писани след излизането на първия том, но все още преди появата на третия, в който са приложенията.

Заедно с описанието за военната организация на Рохиримите и включената в приложението история на Исенгард, тази глава спада към късните творби, подложени на суров исторически анализ; по отношение на текста тя не представляваше особена трудност и е недовършена само в буквалния смисъл на думата.

Към края на своя живот баща ми разкри редица подробности за Дивите хора от Друаданския лес в Анориен и статуите на Пукелите край пътя за Черноден. Приведеното тук описание, разказващо за живота на Друедаините в Белерианд през Първата епоха и съдържащо историята на „Верния камък“, е извлечено от дълъг, несвързан и недовършен ръкопис, посветен преди всичко на взаимната връзка между езиците в Средната земя. Както ще види читателят, Друедаините е трябвало да се включат отново в историята на по-сетнешните епохи; но поради липса на достатъчно сведения, това изобщо не се споменава в публикувания „Силмарилион“.