Робер Мерл - Островът

— За Мезън — допълни Смъдж. — Искаше да стреля срещу Мак Лауд. Ще го осъдим.

— Ще го осъдим ли? — отекна Хънт.

Бледите му очи се замъглиха и той каза смутено:

— Момъкът, дето се казваше Декер, беше ударил един офицер. Метнаха тая мръсотия на врата му и задърпаха.

Всички зачакаха, но Хънт отново млъкна. Бледите му очички гледаха някъде далеко. Сякаш не беше тук.

След миг Мак Лауд каза:

— Предлагам Мезън да бъде обесен поради опит за убийство.

Тогава старият Джонсън вдигна глава и заяви високо и решително:

— Аз се въздържам.

Приготвил си беше изречението още отначало и едва изчака Мак Лауд да довърши, за да го изкаже. След като го изрече, хвърли поглед наоколо си, после присви малките си очи и загледа особено самодоволно брадавицата на носа си. „Нищо не се знае още“ — помисли обнадеждено Пърсел.

— Ти си луд! — викна заплашително Смъдж.

Джонсън се изправи със смелостта на плахите:

— Това е мое право — отвърна той. — Така каза Мак Лауд.

— А като става дума за право — обади се Пърсел и отправи смразяващ поглед към Смъдж, — ти нямаш право да влияеш със заплахи на гласуващите.

— Затваряй си устата, Смъдж — каза Мак Лауд.

После се обърна и над главата на Мезън погледна Хънт. Той го гледаше сърдито, с глухо, гърлено ръмжене.

Гледана в профил, муцуната на Хънт беше така сплесната и така лишена от релефност, сякаш бе служила за наковалня на голям механичен чук. На младини Хънт е бил боксьор и години подред нещастната му глупава глава е била блъскана от пестниците на противниците. От това може би бе станал толкова глупав и раздразнителен, а малките му очи бяха придобили изражение на подгонен звяр.

— Защо ме гледаш така? — запита Мак Лауд.

Хънт изръмжа, без да отговори. Мак Лауд сви рамене.

— Да продължим — каза той. — Смъдж?

— За — отвърна някак поривисто Смъдж.

— Уайт?

— За.

— И аз съм за — каза Мак Лауд. — Джонс?

— Против.

— Бейкър?

— Против.

— Пърсел?

— Против.

— Хънт?

Хънт изръмжа, впери в Мак Лауд свирепия си поглед и каза бавно и отчетливо:

— Махни оттам тая мръсотия!

Мълчание.

— Тя е за Мезън — каза Смъдж. — Щеше без малко да застреля Мак Лауд.

— Махни оттам тая мръсотия! — повтори Хънт и заклати глава от дясно на ляво, като мечка. — Не ща да я гледам повече!

Мак Лауд и Смъдж се спогледаха. Пърсел се изправи с разтуптяно сърце и каза рязко:

— Преди да се направи нов опит да се влияе на гласуващите, искам да отбележа, че Хънт не одобрява обесването.

Никой не отговори. Моряците бяха втренчили очи в Хънт и чакаха какво ще каже. Но Хънт издаваше безсловесни сърдити ръмжения, които не можеха да се вземат за думи. След миг той погледна, стисна устни, като че се готвеше да заплаче, после погледът му проследи постепенно въжето до клона, където беше закачено, а оттам се спусна пак така бавно до другия му край, който беше в ръката на Мак Лауд.

— Хънт — каза Мак Лауд, издържайки твърдо погледа му, — трябва да гласуваш. За ли си, или против ?

Хънт изръмжа, протегна светкавично ръка пред Мезън, сграбчи ръката на Мак Лауд и я разтвори като ръка на дете, стиснало играчка. Свободният край на въжето се изплъзна от ръката на Мак Лауд и се залюля във въздуха. Хънт грабна примката и я задържа. Въжето започна да се отпуска, отначало бавно, след това все по-бързо, докато стигна до земята, дето се завъртя и спря. Хънт го ритна с кратки победоносни изръмжавания, като куче, което е убило смок.

Никой не се обаждаше. Пърсел гледаше в нозете си въжето, това доказателство за изобретателността на човека. Беше яко конопено въже, изцапано със смола по средата, избеляло от слънцето, на места изтъняло от употреба. Захвърлено на земята, с примка, която не се виждаше между другите спирали, то изглеждаше безжизнено, безопасно, без значение.

— Предлагам — заяви Пърсел, като се мъчеше да овладее неволното треперене на гласа си — да сметнем, че Хънт е гласувал против .

Бледен, стиснал устни, Мак Лауд разтъркваше пострадалата си ръка. Щом Хънт гласува с Пърсел, а Джонсън се въздържа, ставаха четири гласа против и три за : беше победен.

Мак Лауд усети, че моряците го гледат. Изправи се и стори нещо неочаквано: усмихна се. Устните му се отдалечиха една от друга и при това движение бузите му, вместо да се поиздуят, още повече хлътнаха, така че лицето му заприлича повече от всякога на мъртвешко.

После изгледа последователно другарите си, спокойно и насмешливо.