Робер Мерл - Островът

С пушка на рамо, облегнал ръка на една малка палма, Мак Лауд оглеждаше кръгозора. Когато Джонсън върна далекогледа на Пърсел, той се поизправи и каза:

— Предлагам нещо: да изгорим „Блосом“. И то веднага.

Настъпи мълчание, после Бейкър каза възмутено:

— С целия дървен материал?

Възражението дойде на място. Моряците погледнаха Мак Лауд и отвърнаха глава. Не смееха да му противоречат, но не бяха съгласни да се изгори „Блосом“. Преди всичко „Блосом“ беше тяхна собственост. За хора, които трябваше да се прехранват с каквото им попадне, той беше цяло богатство. От дъските и железарията му можеха да си направят какви ли не полезни дреболии.

Мак Лауд ги изгледа презрително.

— Господи — извика той с дрезгавия си глас, — щом мина опасността и я забравихте! Ето какви са моряците!… Мозък колкото у сардела! Може би Бейкър иска да си издълбае лула от кила на „Блосом“, но аз, момчета, ще ви кажа, че не искам да загубя скъпоценното си вратле заради лулата на Бейкър. „Блосом“ става само за едно — да ни открият по него, още ли не сте разбрали това? Той е визитна картичка пред острова ни: „Тук се намират метежниците от «Блосом». Добре дошли, фрегати на негово величество!“ И то визитна картичка, която се вижда от няколко мили в морето! Ако се мерне някой кораб насам, „Блосом“ ще го привлече както захар привлича мухите. Разберете! Капитаните пощуряват, като видят труп на кораб. Отломка да е, веднага се насочват към нея, колкото и да бързат, и започват да се вълнуват, като си задават какви ли не въпроси. Вярвайте, синчета, няма да се намери ни един проклет капитан из целия Тихи океан, който да не пожелае да слезе на сушата, за да подуши тая развалина.

Пърсел погледна моряците. Мак Лауд ги бе убедил и тоя път.

— Мак Лауд — каза той, — ако ще се гласува, мисля, че трябва да повикаме и мистър Мезън.

— Това е негово право — отвърна Мак Лауд.

И добави, като сви рамене:

— Но се обзалагам на един пенс, че няма да дойде. Уайт, иди потърси…

Щеше да каже „капитана“, но се опомни.

— Иди потърси Мезън.

Уайт послуша. Нямаше вече капитан. Но Уайт продължаваше да е стюард. Пращаха го да разнася съобщения от единия до другия край на селото. Всички, на първо място сам Уайт, намираха това за нещо съвсем редно.

След няколко минути се върна.

— Не иска да дойде — каза задъхано той.

Мак Лауд вдигна вежди и разпери демонстративно пред себе си дясната си ръка.

— Каза ли му, че става дума за „Блосом“? — запита Пърсел.

— Да — отвърна Уайт.

Пърсел прочете отново в очите му необяснима омраза.

— Каза ли му, че става дума да се изгори „Блосом“?

— Не — отвърна Уайт.

— Поставям на гласуване предложението си — заяви с достойнство Мак Лауд.

Всички, с изключение на Пърсел, вдигнаха ръка.

— Мисля — каза Пърсел, че ако бяха казали на мистър Мезън, че става дума да се изгори „Блосом“, той щеше да дойде.

— Това нямаше да промени нещата — обади се Смъдж. — И без неговия и вашия глас пак има мнозинство.

— Не е там въпросът — отвърна търпеливо Пърсел. — Лично аз съм съгласен да изгорим „Блосом“. Но мисля, че трябваше да дадем случай на мистър Мезън да се изкаже. Искам да поканим втори път мистър Мезън да дойде.

— Поставям на гласуване това предложение — каза Мак Лауд.

Мак Лауд, Уайт, Смъдж, Хънт и — с малко закъснение — Джонсън гласуваха против. Джонс, Бейкър и Пърсел — за. Това гласуване остави тежко впечатление у Пърсел. Явно беше, че Мак Лауд разполага с мнозинство в „парламента“. Уайт и Смъдж щяха да гласуват с него от убеждение, Хънт от глупост, Джонсън от страх.

— Предложението на Пърсел се отхвърля — заяви Мак Лауд.

Помълча и добави:

— Предложение да се изгори незабавно „Блосом“.

Всички гласуваха за . Пърсел мълчеше.

— Пърсел? — запита Мак Лауд.

— Въздържам се — отвърна Пърсел.

— Какво значи това „въздържам се“? — обади се Джонсън.

Мак Лауд вдигна рамене.

— Значи, че не гласува нито за, нито против.

— Така ли? — опули се Джонсън. — Казваш: „въздържам се“, а то значи нито да, нито не. И имаш право да постъпиш така? — продължи недоверчиво той.

— Разбира се.

Джонсън поклати учудено глава.

— Гледай ти! — подхвана той. — Да не повярваш! „Въздържам се“ — повтори почтително той, сякаш се учудваше, че една дума може да има такава власт.

— Щом разбра, остави ни на мира! — смъмра го Смъдж.

Мак Лауд се изкашли и заяви тържествено:

— Предложение да се изгори „Блосом“: седем гласа за . Един въздържал се. Един отсъствуващ. Предложението се приема.