Робер Мерл - Островът

„Улиците“ и „булевардите“ (еднакво широки — по един метър приблизително), не бяха красивите прави линии, които Мезън бе начертал на скицата си, защото желанието да се запазят колкото е възможно повече дървета бе наложило известни криволичения при прокарването им. В действителност отсякоха само толкова дървета, колкото бяха строго необходими за построяване на хижите и разчистване на полагаемата се всекиму площ. Изгодата да се запази почти непокътната гората се състоеше в това, че хижите се загубиха в зеленината и обитателите на всяка от тях виждаха само най-близките си съседи. Разположението във форма на ромб, което се дължеше отначало на някакво хрумване на Мезън, се оказа също отлично в това отношение, защото във вътрешността на ромба се запази повече от половин хектар гора.

Мезън бе разположил хижата си на югоизток, за да усеща пръв пасата, който на този остров, както и навред из южните морета, носеше прохладен полъх лете и хубаво време през всички годишни времена. Погрижил се бе, напротив, да постави хижата на таитяните извън селото, на двадесет и пет метра от северния ъгъл на ромба, както за да не ги смесва с белите, така и за да използува жилището им като заслон срещу северните ветрове. Пресметливостта му беше хитра, но се оказа неточна. Когато чертаеше плана си, Мезън не знаеше, че в действителност бе изложил тъкмо своята хижа на северозападния вятър, който докарваше студа и дъжда на острова, докато домът на „черните“ беше защитен срещу този вятър от половината хектар гора, останала в ромба.

Мезън бе отбелязал на скицата си една пътека, която тръгваше от северния ъгъл, между хижите на Хънт и Уайт, стигаше до широкото жилище на таитяните, заобикаляше го и се спускаше на североизток към морето. Той нарече тази пътека Пътят на канарата. Освен това бе нанесъл на своя план друга пътека, която започваше някъде от Източния булевард, между неговата собствена хижа и тази на Пърсел, и се насочваше на юг. Тази пътека, вече прокарана — както и предишната — от островитяните, още преди Мезън да начертае плана си, водеше към втората висока равнина и свършваше при смокинята. Мезън я нарече Улицата на смокинята, но между англичаните надделя навикът да я наричат Улицата за водата, защото от там отиваха да донасят вода.

Таитяните изявиха още отначало намерението си да си построят обща хижа, дето да живеят и шестимата, заедно с жените, които ще ги изберат за тане. В действителност те се разположиха на широко и тяхната къща беше единствената на два етажа. Вторият етаж се състоеше от една-единствена стая — шест на осем метра. Гредата във всеки ъгъл служеше за подпора на легло, (напомнящо леглото на Одисей на остров Итака), достатъчно голямо да побере трима-четирима. Тази стая се съобщаваше чрез отвор и стълба в средата с приземния етаж, дето до една ъглова греда имаше две легла, поставени едно над друго. В това приземие, както и в етажа, нямаше никакви мебели, които украсяваха, а често и пречеха в британските хижи: долапи, сандъци, маса, ниски столчета. Всеки обитател се бе задоволил да постави над и до леглото си полици, на които бе наредил вещите си. На никой таитянин не бе минало през ум да ги скрие, колкото и ценни да му бяха, от любопитни погледи и от крадци. Жилището им нямаше и врата: всеки можеше да влезе. Стените бяха от дървета, които се плъзгаха по дълбеи и можеха да се изваждат и поставят, според това дали обитателите искат да пуснат слънце в помещението, или да се защитят от него.

В жилищата на англичаните проличаваше — и по замисъл, и по изпълнение — много повече недоверие и отчужденост към съседите. На острова имаше девет души англичани. Затова имаше и девет хижи, тъй като всеки искаше да живее сам. Във всяко жилище имаше не само врата, но и долапи, сандъци, а около самото жилище — дворче; и всичко беше затворено с донесени от „Блосом“ заключалки или с такива сложни моряшки възли, че и самите собственици дори мъчно можеха да ги отворят.

За да се запази принципът на равенството, както и за да ги направят по-бързо, решиха всички хижи да бъдат еднакви по размер (шест на четири метра) и по план — нещо, което улесняваше и работата на строителите. Тъй като кухнята беше и тук, както и в жилището на таитяните, в пристроен навес, хижите можеха да се състоят от едно-единствено помещение, което да служи за спалня и трапезария. Но британското чувство за приличие се възмути от мисълта едно двойно легло да се вижда в стая, дето ще се приемат гости, затова всяка хижа, освен тази на Пърсел, имаше две отделения. Дървените стени бяха неподвижни и имаха по две-три кръгли или четвъртити прозорчета от „Блосом“, които пазеха много добре от дъжд и вятър, но при хубаво време — а то беше най-често в острова — не пропускаха толкова светлина и слънце, колкото плъзгащите се стени на таитяните.