Робер Мерл - Островът

Пърсел я погледна дружелюбно. Беше хубава, но не с хубостта си правеше впечатление. А защото излъчваше необикновена кротост.

Омаата улови под ръка Хънт. Той изръмжа доволно, докато тя го водеше начело на дружинката. Пърсел чуваше гърления й говор, но не разбираше какво казва. Сянката и прохладата бяха извънредно приятни, а щом навлязоха в гората, престанаха да чуват ластовиците. Но след пет минути, вместо да успокоява, тази тишина се стори почти неестествена на Пърсел. Той си припомни горите в Таити: стъпките не събуждаха нищо — нито мръдване из тревата, нито звук от падане или бягство, нито шумолене на листа. Из тия плодородни земи, в най-мекия климат на земното кълбо, живееха само диви свини и птици.

Тия птици бяха толкова лъскави и дребни, че Пърсел ги взе отначало за пеперуди, и толкова питомни, че кацаха по раменете на нашествениците. Ако островът беше необитаван, както предполагаха, доверието им в добрината на хората не беше учудващо. Пърсел не се насищаше да им се възхищава: прелитайки насам-натам, те образуваха петна от ярки багри. Едни бяха пурпурночервени и ясносини; други алени и бели; а най-великолепните бяха черни и златисти, с кървавочервени човки. Пърсел забеляза странна особеност: те не пееха. Дори не писукаха. Всичко в тази гора беше безгласно. И птиците дори бяха онемели.

Меани и таитянките вървяха напред с радостни възклицания. Виждаха едно след друго всички дървета от Таити и ги брояха последователно на пръсти: кокосова палма, хлебно дърво, манго, персея, панданус 11 11 Панданус — тропическо растение от което се плетат рогозки. ; последният, забеляза Омаата, бил много полезен, защото кората му служела за правене на нишки и тъкани; а трябвало да имат пред вид, че сегашните им дрехи няма да траят вечно. Меани намери в тревата индийски картофи, макар и много дребни, тарос, сладки патати и някакво растение, което нарече „ти“. Обясни им, че от листата му се вари чудесен чай „против всякакви болести“.

Пърсел изпитваше някакво странно усещане. Това плодородие в острова беше парадоксално. Тук вирееше всичко необходимо за човека, а човекът не се виждаше. Но наличността на индийски картофи накара Меани да заяви, че островът е бил някога обитаван и сякаш в потвърждение на думите му на една полянка откриха натрупани камъни, наричани мораи, и три исполински статуи, грубо издялани в черната базалтова канара. Полинезийците, обитавали някога острова, трябва да са имали твърде груба представа за отвъдния свят, защото тия образи бяха ужасни. Меани и таитянките ги гледаха мълчаливо, поразени от злобното изражение на божествата. В Таити и религията дори беше приятна, а божеството благосклонно.

Откато навлезе в гората, дружинката вървеше все на юг, без да напредне много, защото в храсталаците нямаше никаква пътека. От върха на канарата почвата се спускаше в равен лек наклон, така че островът на това място приличаше на висока равнина. Почти половин час след като бяха напуснали Мак Лауд, гората се свърши и те се озоваха пред каменлив и стръмен склон, покрит все пак със зеленина в горната си част, от което можеше да се предположи, че гората продължава и на върха му. Изкачиха се доста трудно по него, толкова беше стръмен, каменлив и на припек, и с голяма радост стигнаха отново на сянка. Тогава откриха втора висока равнина с растителност като на първата, само че дърветата бяха по-редки, храстите под тях не така гъсти, а наклонът по-стръмен.

Пърсел се спря и извади от пазвата си плана, на Мезън. Според рисунката, островът се простираше от север към юг и имаше овална форма. По цифрите, дадени от Мезън, той беше две мили дълъг и три четвърти миля широк. 12 12 Около 3 км дълъг и 1 км широк. Мезън го бе разделил напреко на три почти равни части: върху най-северния дял бе написал: „Първа висока равнина“. Върху средния дял: „Втора висока равнина“. Върху южния дял: „Планина“, а в скоби: „съвсем безводна“. Целият остров беше обграден околовръст с малки чертички, по които Мезън бе написал на едно място: „малки палми“, а на друго: „папрати“. В дяла Планина имаше само една крива линия, която стигаше до южния бряг.

Пърсел се обърна към Бейкър.

— Предполагам, че това е реката?

— Да, лейтенанте. Това трябва да е. Но не стигнахме до извора й.

— Благодаря.

Бейкър отиде да седне до един панданус, последван от Авапуи. Пърсел погледна Ивоа. Тя се усмихна и каза тихо:

— Уили е много мил.

Уили беше таитянският изговор на Уйли Бейкър. Пърсел потвърди с кимване и загледа отново плана на Мезън. Този план потвърждаваше впечатлението, което бе получил миналия ден, още докато беше на палубата на „Блосом“: островът беше наистина съвсем малък. В същност не изглеждаше такъв, вероятно поради наклона, мъчната проходимост и гъстата растителност в гората. Ако планината беше, както се бе изразил Мезън, „безредно струпани скали“, ясно беше, че бъдещото село ще трябва да се застрои на север, върху първата висока равнина: само от там можеше да се стигне до морето. При това предположение втората висока равнина, по която тъпчеха сега, щеше да остане за обработване и засаждане. Така действително обитаемата част от острова се състоеше от двете високи равнини, или — ако се съди по рисунката на Мезън — от един правоъгълник, дълъг миля и четвърт и широк три четвърти миля 13 13 2 км дълъг и 1 км широк. , като останалата част на острова оставаше заета от планината. Като се има пред вид плодородието й, тази площ щеше може би да стигне за изхранването на тридесетина души. Съмнително беше дали с времето ще се чувствуват достатъчно удобно тук. Кой знае дали именно теснотията на острова не бе принудила първите му обитатели да го напуснат и да тръгнат из океана да търсят по-просторни земи.