Робер Мерл - Островът

Хората гледаха отдолу тримачтовия кораб и жените, наведени мълчаливо през фалшборда. Вдясно от Пърсел, с цяла глава по-висока от него, стоеше Омаата, мрачна, съсредоточена, по-неподвижна от статуя.

— Мистър Пърсел — извика отдолу пискливият глас на Смъдж, — не скучайте много с жените!

Безочливият намек беше толкова явен, че моряците се поколебаха какво да сторят, но Мезън се обърна, усмихна се и всички се разсмяха. Пърсел остана невъзмутим. Огорчен беше, че Мезън насърчи другите да му се присмеят.

Омаата наклони към него огромната си глава и го погледна с големите си черни очи.

— Какво каза, Адамо?

— Препоръча ми да не скучая с жените.

Като знаеше колко много таитянките обичат такива шеги, Пърсел очакваше, че ще се разсмеят. Но жените мълчаха, втренчили поглед в лодките, със студено и укорно изражение.

— Адамо!

— Омаата!

— Кажи му, че ако има бой, ще го убият.

Пърсел поклати глава.

— Не мога да му кажа такова нещо.

Омаата се изправи в целия си ръст, изпъчи голата си гръд и се улови с две ръце за фалшборда.

— Аз ще му го кажа! — извика тя с дълбокия си глас и се удари по гърдите с опакото на дясната си ръка. — Аз, Омаата! Кажи му от мое име — добави тя и посочи с показалеца си Смъдж, като наклони същевременно към водата огромната си снага, — кажи му на тоя дребен плъх, че ще го убият! Кажи му, Адамо!

Тя се навеждаше през борда на „Блосом“ с протегната ръка, блеснали очи и разширени от гняв ноздри. Мъжете от лодките я гледаха, вдигнали глави към нея, учудени от крясъците и показалеца, насочен като сабя към Смъдж.

— Кажи му, Адамо!

Пърсел погледна Смъдж и му каза равнодушно:

— Омаата настоява да ти кажа, че ако има бой, ще те убият!

Настъпи неловко мълчание. Никой не бе помислил очевидно, че експедицията би могла да свърши с жертва от английска страна.

Джонс, който беше с Мезън в първата лодка, извика изведнъж оживено:

— Смъдж ли да убият? Невъзможно! Той избра помощната лодка!

Това беше вярно. Моряците погледнаха Смъдж и се разсмяха гръмко. Пърсел дори не се усмихна.

Мезън даде заповед за тръгване. Неговата лодка трябваше да се опита първа да мине през прибоя. Ако сполучи, щяха да я изтеглят на сушата и втората лодка щеше да мине по същия начин. Помощната лодка щеше да се задоволи да обикаля на двеста метра от плажа и да се постарае да свали хората си, само ако неприятелят се опита да тури ръка на лодките, за да попречи на слезлите да се оттеглят.

Пърсел следеше цялата операция, долепил око до далекогледа на Бърт. Прибоят бе преплаван безпрепятствено и моряците не си послужиха нито за миг с въжета и куки при катеренето по скалите.

След двадесетина минути малката дружинка изчезна в шумака по върха на скалата и Пърсел се поуспокои. Ако имаше кой да ги нападне, това щеше да стане докато хората се катереха по скалите. На защитниците би било лесно да ги бият с камъни отгоре, скрити в храстите.

Пърсел почака доста дълго, но безпокойството му постоянно намаляваше.

Към пладне се чу единичен изстрел, след десетина минути още един и нищо повече. Навярно моряците ловуваха.

Славната армада се върна на мръкване, без да е водила някакъв бой. Беше още топло и хората изглеждаха уморени. Мезън се качи пръв на борда.

— Можете да се успокоите, мистър Пърсел — каза уверено той. — Островът не е обитаван; няма да има бой.

Пърсел погледна Мезън. Невъзможно беше да разбере по изражението му дали съжалява, или изпитва облекчение.

На другия ден, в седем часа сутринта, Мезън се възползува от покоя на морето и се опита да изкара „Блосом“ на плажа. Така корабът щеше да бъде под ръка на екипажа, за да могат да свалят от него всички полезни вещи, които щяха да бъдат много ценни на острова. Изтеглянето на плажа не беше много лека операция; имаше опасност „Блосом“, много по-мъчноподвижен от лодка, да застане напреко на вълните. Но всичко мина добре. И тъй като щастието не идва никога само̀, случи се да бъдат и в последния ден на прилива: можеха да се надяват следователно, че в следващите дни „Блосом“ ще остане на сухо и дори при прилив кърмата му ще бъде извън обсега на прибоя.

Начинанието бе подпомогнато и от друга случайност: на мястото, дето заседна корабът, се издигаше закръглена скала, четиридесетина стъпки дълга и десетина висока. За малко не се блъснаха в нея на идване и десният борд я избегна само с три стъпки преди килът да нагази в пясъка. Мезън видя веднага как може да използува тази скала. Той даде заповед да се прикрепи корабът за нея с куки, така че като започне отливът, корпусът да се опре на скалата; по този начин палубата се наклони съвсем умерено. Щом настъпи отливът, така добре подсилиха това съоръжение с дебели греди и от двете страни, щото корабът оставяше утешителното впечатление, че е на сух док.