Робер Мерл - Островът

От време на време някоя пещера в огромните канари, затварящи отдясно плажа, навярно се изпълваше и изпразваше под напора на по-голяма вълна, защото се чуваше рязък гърмеж на освободен въздух и продължителното свистене на водата, която опразва пещерата. Този трясък и следващото бълбукане оставяха у Пърсел по-зловещо впечатление от самия тътен на прибоя.

— Питам се — подхвана след известно време Мезън — дали е обитаван.

— Ако е обитаван — отговори Пърсел, — има вероятност туземците да се държат враждебно.

— Да — забеляза загрижено Мезън, — и аз мисля така. Иначе отдавна щяха да ни заобиколят с пирогите си.

Пърсел погледна гъстата растителност по върха на скалата и каза:

— Десетки очи може би ни дебнат зад тия шумаци.

— Да — отвърна Мезън. — Неприятно би било да започнем настаняването си с война.

Пърсел го погледна смаян. Мезън възнамеряваше значи да заеме острова въпреки волята на жителите му, дори с бой!

— Би било нечовечно, капитане! — извика смело той. — Не можем да избием нещастните хора, за да им вземем острова!

Мезън го изгледа в продължение на цяла секунда, после се изчерви до шията, премига няколко пъти, наведе чело напред и Пърсел помисли, че ще избухне. Но за голяма негова изненада Мезън се въздържа и отново угнетително замълча. После заговори съвършено спокойно, като че Пърсел не бе изказвал никакво възражение.

— Мистър Пърсел, ще поемете командуването на лодката и ще се опитате да слезете на брега.

— Да, капитане.

— Вземете шестима души, толкова пушки и въжета. Ако успеете да минете през прибоя, ще изтеглите лодката на сухо и ще се покатерите по канарата. Задачата ви е да разузнаете дали островът е обитаван. Ако ви нападнат, върнете се в първоначалната си база и се приберете в лодката. Втора лодка ще стои на двеста метра от плажа, за да ви защити с пушечен залп, ако ви преследват. Ако не ви нападнат, разгледайте доколкото ви е възможно острова до довечера и се върнете да ми докладвате.

— Да, капитане.

Пърсел помълча, после каза:

— Ако разрешите, капитане?

Мезън го изгледа студено:

— Да, мистър Пърсел?

Пърсел го погледна право в очите. Този път бе решил да не позволи на Мезън да удави възраженията му в обичайното си замълчаване.

— Моля бога островът да е необитаван — заяви твърдо той. — Но ако не е, не разчитайте, че ще стрелям срещу туземците, дори ако ме нападнат.

Мезън се изчерви от яд, започна да премигва, наведе глава и изкрещя невероятно сърдито:

— По дяволите съвестта ви, мистър Пърсел!

— Капитане!

Мезън го изгледа с пламнал поглед:

— Казах: по дяволите съвестта ви, мистър Пърсел!

Пърсел помълча, после каза сериозно:

— Мисля, че не би трябвало да говорите така.

Последва мълчание. Мезън правеше такова отчаяно усилие да възвърне хладнокръвието си, че ръцете му трепереха. Забеляза, че Пърсел ги гледа и ги скръсти на гърба си.

— Извинете, мистър Пърсел — каза най-после той, като отвърна леко глава.

— За нищо, капитане. Всекиму се случва да излезе понякога от релсите.

Тази размяна на любезности доведе до отслабване на напрежението, но това успокоение беше само повърхностно.

— Както и да е, безполезно е да се караме, защото не знаем още дали островът е обитаван.

Пърсел почувствува, че започва да се дразни. Цялото поведение на Мезън беше само отбягване и отказ — или замълчаваше, или се прикриваше зад яда си, или отлагаше за по-късно решението.

— Извинете — възрази твърдо Пърсел, — ние трябва да определим поведението си към туземците още преди да слезем на сушата. Лично аз държа да повторя, че няма да стрелям срещу тях, дори ако ме нападнат.

Последва мълчание. След това Мезън каза:

— В такъв случай ще се изложите на твърде голяма опасност, мистър Пърсел, а пък аз не смятам, че имам право да ви искам такова нещо. Ще командувам сам лодката, с която ще слезем на брега. Вие ще останете на борда.

Пърсел разбра какво значи това: още при първото хвърлено копие Мезън ще даде залп с всичките си пушки.

— Струва ми се — каза той със стиснато гърло, — че е по-добре да оставите на мене командуването на лодката.

Мезън се изправи.

— Мистър Пърсел, признавам ви правото да не се отбранявате, ако ви нападнат, но не и това да ми казвате как трябва да постъпя.

След тия думи нямаше какво повече да се каже. Пърсел се завъртя кръгом. Пламтеше от възмущение и беше така несигурен дали ще може да запази самообладание, че не добави нито дума.