Робер Мерл - Островът

— Вижда ли се суша, мистър Пърсел? — запита с треперещ глас той.

— Не още, капитане.

Настъпи мълчание. Мезън изглеждаше разочарован като дете.

— Тези птици са отвратителни — каза сърдито той, като видя палубата покрита с курешките им.

— Разправят, че яйцата им се ядели — каза Пърсел.

Без да покани Пърсел да го последва, Мезън тръгна към носа. В същия миг сарделите се отделиха от кораба и ластовиците се втурнаха да ги гонят, като се отдалечиха от „Блосом“. Пърсел заповяда на моряците да измият палубата. Трябваше да повтори заповедта два пъти, за да го послушат.

Когато я изпълниха, и той отиде на предната палуба. Мезън бе долепил око до далекогледа. Не мръдваше нито на косъм, стоеше със зачервено лице и опънат врат. След малко свали далекогледа. Поизправи се, затвори и отвори няколко пъти дясното си око, после започна да разтърква клепача с крайчеца на пръстите си.

— Много дълго гледах. Окото ми се замъгли. Искате ли да погледнете, мистър Пърсел?

Пърсел долепи на свой ред око до далекогледа като смени дължината, за да го нагоди към своето зрение. Представял си бе острова по подобие на Таити: планинска суша, отделена от океана със защитен пояс от подводни скали, със спокойна лагуна и крайбрежна равнина. Действителността беше съвсем друга. Островът се възправяше на повече от хиляда стъпки над морето, като назъбена черна скала, в чието подножие се разбиваха огромните бели спирали на прибоя.

Пърсел подаде далекогледа на Мезън и каза, без да го погледне:

— Една не особено гостоприемна скала.

— Трябва да бъде негостоприемна — отвърна Мезън с такова добро настроение, каквото Пърсел не бе виждал досега у него.

Той насочи отново далекогледа към острова и продължи оживено:

— Да, мистър Пърсел, може да е странно, но бих бил много разочарован, ако островът не беше почти недостъпен, както го описва Джексън.

— И все пак ще трябва да излезем на него — каза Пърсел.

Мезън се изправи, свали ръката с далекогледа и се разсмя без видима причина. Пърсел си припомни, че го вижда за пръв път да се смее след смъртта на Джими.

— Ще слезем, мистър Пърсел! — каза весело той. — Ще слезем, дори ако трябва да се катерим с въжета по скалата!…

И добави:

— Надявам се, че тя е отвред така стръмна! Не можем да си позволим разкоша да приемаме гости! — продължи той с необичайна словоохотливост. — Те могат да се окажат гибелни за нас… а човек, дявол да го вземе, има само една глава и един врат! Не бихме могли да мечтаем за нещо по-хубаво, мистър Пърсел! Това е истинска естествена крепост! Можете да бъдете сигурни, че никой няма да дойде тук да си пъха носа в нашите работи. Не! Никакви натрапници! Ще си бъдем сами! Този остров е чудесно местенце! Ако имаме достатъчно пространство да си посадим индийски картофи и достатъчно вода, за да не страдаме от жажда, ще можем да се опълчим срещу цялата земя!…

Той се обърна, облегна кръста си на фалшборда, като разпери и сложи ръце на парапета, и загледа ластовиците, които продължаваха своя риболов на около двеста метра от кораба.

— Чудно е, нали — каза Пърсел, — да ги гледаш как се гмурват всички вкупом? Човек би казал, че вали дъжд от птици.

— Добре е, че ги има — отговори със задоволство Мезън. — Няма да ни липсват яйца за закуска.

Малко след два часа подир обед „Блосом“ стигна до един залив, широко открит за северозападния вятър. Въпреки това, Мезън реши да хвърли котва, защото бързаше да слезе на сушата. Спусна лодка, за да обиколи с нея владението си, и за най-голяма изненада на Пърсел сам пое командуването й. Не искаше да повери никому грижата да разузнае подробно отбраната на крепостта.

Върна се след три часа — и той, и моряците възхитени от виденото. Западният и южният бряг на острова бяха само от стръмни скали, пречупени върхове, исполински струпвания на канари. Все пак на изток бяха открили едно заливче с плаж от ситен пясък. Но този плаж беше защитен с пояс от подводни скали, а пък откъм сушата над него бе надвиснала канара. Заключението беше несъмнено: макар и да беше съвсем незадоволително, единственото място за пускане котва беше избраното от „Блосом“. А единственото място за слизане на сушата беше безспорно плажът, който се намираше на около четиристотин метра от кораба, ако поне една от големите лодки успееше да стигне до там, без да бъде преобърната от прибоя.

Наскоро след завръщането на Мезън бяха принудени да закрепят „Блосом“ на две котви, толкова силно северозападният вятър го тласкаше към сушата. Пърсел отиде при Мезън на мостика и се вслуша продължително и мълчаливо в страхотния прибой, който не позволяваше приближаване до брега. Глухият му тътен, изпълващ сякаш целия простор, спираше внезапно, когато оттеглящата се вълна пресрещаше връхлитащата. Двете вълни излитаха тогава в чудовищна спирала, която се стоварваше като мълния върху пясъка.