Робер Мерл - Островът

Той се спря на десет метра от лейтенанта, застана леко наведен на десния хълбок и попротегна левия си крак, като стискаше пушката под мишница, очевидно решен да не застава мирно. След бунта той се държеше с Мезън и Пърсел почти като метежник, но никога в пълно неподчинение.

— Мак Лауд — каза Пърсел, като си даваше вид, че не забелязва нахалното държане, — заповед на капитана: занеси пушката си на борда. В Таити пушките са табу.

— Исках да убия някоя дива свиня — каза Мак Лауд като поклати глава, при което суровото му мрачно лице придоби изведнъж детинското изражение, вече забелязано при друг повод от Пърсел. Лейтенантът се почувствува като учител, който задига топчетата на разсеян ученик.

— Дива свиня ли? — засмя се Пърсел. — Ами че поискай си от таитяните! Ще ти дадат веднага.

— Зная — отвърна презрително Мак Лауд. — Много добре ги познавам. Идвал съм вече по техния край. Тия диванета дават всичко, каквото имат. Само в главата нямат нищо! Добре, че нямат ризи — и тях щяха да раздават!

— Защо да пестят? — забеляза Пърсел. — Всичко имат в изобилие.

— Това не може да трае вечно — отвърна недоверчиво Мак Лауд, сякаш очакваше, че климатът на Таити може да стане някой ден такъв, какъвто е климатът на Северна Шотландия, — а докато дойде това време, щеше да ми е много приятно да си гръмна някоя дива свиня, вместо да ми я подаряват тия голи диваци! Да дават! Да дават! Друго не знаят! Истински диваци! А на мене никак не ми е приятно да ми дават нещо! Мак Лаудовци никога никому не са били задължени. Никога! Аз не правя подаръци! — добави гордо той. — Но не искам и да ми правят!

— Съжалявам, Мак Лауд — каза Пърсел, — но пушките са табу в Таити!

— Табу! Пак тази тяхна проклета идиотщина! — отвърна Мак Лауд и поклати презрително глава. — Ако бях капитан, бързо щях да ги туря в ред тия чернокожи!… Дявол да ме вземе — добави той и махна с ръка така, че обгърна целия остров, — пушките са у нас, нали? Значи ние трябва да командуваме, ясно!

Той обърна гръб, без да поздрави, и тръгна към лодката, останала във водата. Пърсел го загледа как се отдалечава — висок, сух, с разкривена походка, с оредели на темето светли коси, с пушка под мишница, навел цевта й към земята.

Щом Пърсел се върна в колибата, Мезън стана, помоли помощника си да благодари на Оту и си отиде. Това внезапно тръгване учуди таитяните. Застанали пред колибата, те проследиха с поглед главатаря на пеританите. Щом стигна до брега на лагуната, Мезън седна, събу обущата си, стана, повика дежурната лодка и се качи в нея. Видяха го как се обува отново, седнал на задната седалка.

— Защо не остана при нас? — запита учудено Ивоа. — Какво ще прави на голямата пирога?

— Нищо — отговори Пърсел. — Решил е да стои на кораба през цялото време докато сме в Таити.

— Защо? — запита Меани. — Не ни ли обича?

— Той не си е задавал такъв въпрос — каза Пърсел като сядаше.

Погледна приятелите си. Чувствуваше се отново свободен и радостен. Мезън не се държа неприятно, но присъствието му беше достатъчно да помрачи всичко.

— Ти ще живееш на един остров с тоя човек… — каза Оту и допълни с широк замах мисълта си.

— Той никак не е лош — отвърна усмихнато Пърсел, — а пък аз се разбирам отлично с всички.

Но си припомни за ненавистта на Саймън и настроението му помръкна.

— Е, Адамо, е! — подхвърли Ивоа. — Не се натъжавай! Не искам Адамо да е тъжен! — продължи буйно тя, като се обърна към баща си и Меани, сякаш това зависеше от тях. — А пък аз — допълни тя — не обичам тоя човек с кожените неща на нозете.

— Ивоа! — предупреди я Оту, изненадан, че тя изказва така рязко мнението си.

Ивоа спусна дългите ресници върху сините си очи и скри лице до рамото на Адамо.

— Защо не го обичаш? — запита Пърсел.

Тя вдигна глава и каза намусено:

— Защото не ме погледна.

Пърсел се разсмя.

— Вярно! — извика Меани, като удари по рогозката, а след това плесна с ръце. — И аз забелязах! Главатарят на пеританите се уплаши от Ивоа! Едва погледна и баща ми. Седя като костенурка, прибрал глава и четирите си лапи.

Ивоа прихна.

— Е-е! — провикна се Оту. — Не се приказва така за гост!

Но и той се смееше. След малко Ивоа подаде на Пърсел дълга плитка кошница с портокали, манги 7 7 Манги — тропически плодове, наподобяващи праскови. , персеи 8 8 Персеи — американски и азиатски плодове, приличащи на круши. и диви банани.

— Ще ти обеля портокала — каза тя, когато Пърсел си взе портокал.