Робер Мерл - Денят не съмва за нас

— Класика — повтаря Льогийу със задоволство. — От климатичната инсталация е. След една седмица ще мине.

След това отива при Морван в изолационното и го чувам как се опитва да го ободри по обичайния си властен начин:

— Три дни! — казва той. — Три дни и си на крака!

На път за стаята си срещам дребния Жакие, когото не бях виждал откакто предната вечер ми показа пътя до мостика. Изненадан съм от младежкия му вид.

— Търсих ви, докторе — казва той с детска усмивка. — Капитанът ви моли да го почакате, ако обичате, в каюткомпанията в 16,30.

Поглеждам часовника си. Часът е 16,30.

— Тръгвам. Защо не ви видях там нито снощи, нито тази сутрин, Жакие?

— С Вилхелм сме на седмични дежурства. Тази седмица е той.

— А какво правите, когато не сте на смяна?

— Грижа се главно за стаите на офицерите; бърша прах, мия умивалниците, оправям койките. Забелязах вече, че сам оправяте койката си, докторе?

— Да, правя го по навик.

— За предпочитане е да не я оправяте вече сам.

— Защо?

— Защото пружината е от малки и много остри стоманени пластинки. Колко момчета са се порязвали, когато подгъват одеялото под дюшека.

Гледам го: той е рус със зелени очи и малък нос, с лунички и две трапчинки, весело усмихнат.

— Добре, благодаря, че ме предупредихте, Жакие.

Разделяме се и аз отивам да се видя с капитана. Четирите кресла са свободни и докато сядам в едното, се появява Вилхелм.

— Докторе, ще пиете ли чай?

— С удоволствие.

Трябва да е кипнал водата предварително, защото за по-малко от минута ми поднася не само чашата и каничката с чая, но и сухи сладки, които са много вкусни. Хрускам сладките (не без угризение) и тъй като забелязвам, че Вилхелм не се връща в офиса, а още стои тук, го питам:

— От Елзас ли сте, Вилхелм?

Изричам този въпрос автоматично: защото ми казаха, че на борда преобладават бретонците. След тях идват момчетата от Елзас-Лотарингия и от Северна Франция. Следват парижаните и тук-там по някой от другите области.

— Не, докторе — леко засегнат отговаря той, — аз съм от Лотарингия.

Добре. Не бива да забравям: никога не бъркай елзасец с лотарингец, а също елзасец и лотарингец с някого от Вогезите.

Отпивам от чая си и го наблюдавам с крайчеца на окото си. Той е висок и слаб, твърде елегантен, с правилни черти, късо подстригани коси и живи очи. Умее съвсем професионално да е винаги подръка и да изглежда, че го няма.

Усещам, че има нещо да ми каже, и продължавам разговора:

— Доволен ли сте от Жакие?

— Да, докторе, много съм доволен. За моряк със свръхсрочен договор се справя отлично. Според мен има необходимите качества. Карам го да вземе диплом за мотел в Рошфор.

„Мотел“ е жаргонната дума за стюардите, които заедно с готвачите учат в Рошфор. За най-голямо щастие на флота, но също и на Елисейския дворец, на Министерския съвет и Министерството на отбраната.

Тъй като и след тази размяна на реплики Вилхелм отново изпада в дискретното си мълчание, го питам:

— Добре ли се чувствувате, Вилхелм?

— Чудесно, благодаря ви, докторе — казва той притеснен, — само че един зъб ме боли.

— А не ви ли прегледаха зъбите на сушата — казвам доста кисело. — Не ви ли предупредиха да оправите този зъб?

— Да, докторе.

— И вие не отидохте?

— Тогава не ме болеше — отговаря Вилхелм. — А и зъболекарят каза, че кариесът е съвсем малък.

Ето още един извод: никога не казвай, че пациентът има „малък“ кариес.

— Елате утре в лазарета след дежурството си. Ще видим зъба.

— А пък е преден зъб и не ми се иска да го извадите — добавя Вилхелм.

— Аз не вадя така лесно зъби. Ако може да се лекува, ще го оправим.

— Благодаря ви, докторе.

— И за мен един чай, Вилхелм — влиза енергично пашата и сяда на креслото до мен.

— Слушам, капитане — отговаря Вилхелм и се обръща кръгом.

— Вилхелм се страхува, че ще му извадя зъб, който не е оправил на сушата — казвам аз на капитана.

— Ще го извадите ли? — пита ме той и ме разглежда със сините си очи. Погледът му е едновременно проницателен и топъл.

— В никакъв случай.

— Точно така. Познавах един лекар, който на рейс вадеше по пет-шест зъба. За наказание. Наказваше момчетата, които бяха пропуснали да отидат на зъболекар преди отплаване. И в резултат…

Капитанът се мръщи и вдига едновременно раменете и ръцете си. Но не прави нищо повече от този безмълвен коментар. После продължава:

— Докторе, ако оправите зъба на Вилхелм, без да го извадите и без да го боли, екипажът ще ви приеме за много добър „док“ и по-лесно ще влезете в ролята си, която, както сам ще видите, е твърде многообразна и разнолика.