Робер Мерл - Денят не съмва за нас

АРПЛ по самото си определение са предназначени да изстрелват ракети, преди всичко балистични — казвам „преди всичко“, защото не бива да забравяме торпедата на носа и подводните „Екзосети“. Предполагам, че тези 16 ракети с ядрени бойни глави ви вдъхват (както и на мен) истински ужас. Странно е, че от всички отсеци ракетният е не само най-големият, но и най-красивият. Изрядната чистота, сиянието на стоманените и медните съоръжения придават на мястото нещо радостно и празнично.

Мислех си, че като въртя педалите на място (нещо, което правя за пръв път), ще мога да се отдам на обичайните си мечтания. Но сгреших. Колкото и безсмислен да е сизифовият труд, на който се отдавам доброволно, той успява да мобилизира краката ми, кръста ми, ръцете ми, дъха ми и накрая заема изцяло съзнанието ми. Една минута по-късно вече мисля единствено за натиска на краката ми върху педалите. А ако ми минава някаква мисъл през главата, тя няма нищо общо с мечтанието: съжалявам например, че не се навлякох с пуловер, за да се изпотя по-бързо. Обилната пот, която трябва да отделя, е наказанието за прекалено многото захар, която съм погълнал.

Едва когато най-накрая капчици пот избиват по челото ми, стичат се по носа ми и капват върху кормилото, аз намалявам скоростта и си отдъхвам. В дъното на коридора се появява старшина втора степен Роклор и още отдалеч ми се усмихва с едрите си зъби. Лекувах го от отит в начална фаза, като винаги го виках в края на приемното време, защото от опит знаех, че две минути преглед неминуемо водеха до 20 минути приказки.

Роклор е от Марсилия и жена му, родом от Брест, го е отучила от диалекта му. Но е запазил слънчевия си характер. Роклор е слаб като вейка, мургав и подвижен. Говори като картечница, зареждана непрестанно. Само на 26 години е, а има син на 11. Смаян съм от този рекорд за ранно бащинство и го поздравявам. Роклор приема с удоволствие поздравленията.

— Докторе, вие сте храбрец — казва той, като ме вижда целия в пот.

— Преди всичко съм напълнял с едно кило!

— И аз — засмива се той.

— Да, но вие разполагате с голям резерв. Искате ли да се качите на колелото?

— Не! Няма защо да бързам.

— Свършвам вече — отговарям аз, продължавайки да въртя педалите, но по-бавно. — Ако добре си спомням, вие сте в безопасността на потапянето.

— Точно така, докторе. Аз съм в потапянето.

Нямам нищо против той да употреби своя си израз, а не моя. Професионалният жаргон е не само кратък, а и по-образен. В него има и емоционално отношение. Така скъпият за Бишон машинен отсек се превръща в „машинното“, службата по безопасността на потапянето — в „потапянето“. А енергията (реактора) — в „енергото“.

Чудесно. Продължавам разговора, като се старая да спазвам принципа с всекиго да говоря на неговия език:

— Колко казахте, че са хората в потапянето, Роклор?

— Трийсетина.

— Толкова много! А защо познавам само вас?

Роклор би могъл да ми отговори, че само той е имал възпаление на ухото, но това не би отговаряло на многоречивия му стил.

— Защото на борда всички ме знаят, устата ми не млъква. Дърдоря, дърдоря! По три часа мога да дърдоря!

— Харесва ли ви работата в потапянето? Не е ли по-добре да сте „масльонка“ в машинното?

— Не може да става сравнение — казва той с превъзходство. — Потапянето е може би най-важното в една подводница — тъй или иначе, подводницата е направена, за да плава под вода.

— И как става потапянето?

— Как ли? — поглежда ме той учуден. — Ами отварят се клапите и баластните цистерни се пълнят с вода. Вместимостта става отрицателна и подводницата потъва.

Явно ми се фука. Дори снобее! „Вместимостта на подводницата става отрицателна!“ — не е ли по-естествено да се каже, че подводницата натежава от водата и потъва. Освен това се питам дали няма някаква грешка и дали Роклор употребява думата „вместимост“ точно на място.

— Изглежда доста деликатна операция.

— И още как, докторе. Когато водата нахлуе в баластните цистерни, съдът става по-тежък, нали? Но това трябва да се контролира! Не бива да става рязко. Водата току-виж повредила нещо. При нас главното е водонепроницаемостта.

— Разбирам, но какво правите, когато подводницата е достигнала вече необходимата дълбочина?

— О, докторе, как можахте да ми зададете същия въпрос като жена ми! — с укор възкликва Роклор. — Да не мислите, че стоя и зяпам. Ами поддържането на херметичността и още един куп работи? Освен това регулирането на тежестта?