Робер Мерл - Денят не съмва за нас

— Тежестта ли? Искате да кажете тежестта на подводницата спрямо водата? Но нали тя е постоянна!

— На подводницата — да, но не и на водата! — ликува Роклор. — Океанът никога не е еднакъв, докторе. Температурата се променя, а с нея и плътността. И тогава подводницата веднага ще хлътне с няколко метра надолу. Например плътността на Мъртво море е огромна, докторе.

— Били ли сте там, Роклор?

— Не, но знам! Дори самоубийците не могат да се удавят в Мъртво море!

Тази мисъл го развеселява. Той се засмива с цяло гърло. Да си призная, не мога да си го представя като самоубиец. Има си добра работа, добра заплата, сигурно работно място, пенсия след петнадесетгодишна служба. Роклор е преминал от моряшкото кепе към фуражката на подофицер, за да стигне до днешния си чин старшина втора степен. На 26 години е, има жена и три деца и вече собствена къща в околностите на Брест. Поздравявам го.

— Важното е — казва той с горделива скромност — да имаш нещо свое. Там си имам къща, тук — подводница.

— Е, подводницата не е само ваша!

— Моля, моля! — смее се той. — Това е вторият ми дом, макар че го споделям с няколко приятели.

Едно „моряче“ прекъсва шегите на Роклор — така наричат тук новобранците, независимо дали са ниски или високи — и ми казва:

— Докторе, викат ви в „кълката“.

— Ей, юнга — казва старшина втора степен Роклор, — не знаеш ли, че когато говориш с офицер, трябва да кажеш „кухня“, а не „кълка“? Освен това трябва да се обръщаш с „господин докторе“, ясно ли е?

Новакът се изчервява и мълчи благоразумно. А Роклор, който сам ме нарича „докторе“, е предоволен, че може чрез наставленията си към своя подчинен да ми засвидетелствува уважение.

Отстъпвам му велосипеда и тръгвам след „юнгата“ — доста пренебрежително наименование за новобранците на борда, които нямат и 16 години.

В тясното си значение „кълката“ — псевдоеротично название на „кухня“ — включва готвача Тетатюи и помощника му Жегу. В по-широк смисъл в кухнята влизат и пекарят (на жаргон „пек“), и интендантът Марсияк. Четири много важни личности на борда.

Свързан съм органически с кълката, тъй като хигиената влиза също в моите задължения и трябва да следя за качеството на храната и чистотата на тези, които я приготвят. И четиримата са ми много симпатични: те са хората, които може би работят най-много на борда. От седем сутринта до девет вечерта двамата готвачи приготвят без отдих 260 блюда. А пекарят от девет вечерта до седем сутринта пече без почивка: 1. 180 франзели; 2. тортички; 3. банички, курабии и шоколадови кифлички за закуска; 4. палачинки и пици, които понякога му поръчват от „кълката“.

Когото и да попитате от сто и трийсетте члена на екипажа харесва ли храната на подводницата, всеки ще ви отговори, че е превъзходна. И макар да я одобряват изобщо, като истински французи не престават да я одумват в подробностите.

Тези критики засягат кухнята, която проявява особената чувствителност, присъща на артистите.

Виждал съм Тетатюи (когото всички наричат „Таитянина“, въпреки че е от Гамбие 15 15 Остров във Френска Полинезия. — Б.пр. ) да побледнява от гняв, т.е. да преминава от наситено кафяво към светло кафяво, само защото един „юнга“ го нарече „кашавар“.

— „Кашавар“! — ръмжеше той през зъби. — Значи така! Чуйте го този сополанко! Това да не ти е кръчма тук? Буламачи ли ядеш?

Затова пък в никакъв случай не се сърди от думата „кълка“. Той и Жегу бяха поласкани, когато им предадоха думите на пашата: „В нашата кълка готвят изискано!“

Според наблюденията ми готвачите и хлебарите имат симпатичната слабост на добрите домакини: обичат да ги обичат, да харесват ястията им и да ги хвалят.

Аз никога не пропускам да го сторя. Вместо баналното „добър ден“ казвам на Тетатюи: „Чудесна беше рибата ви днес!“ или „Пек, заради вашите шоколадови кифлички ще напълнея с 8 килограма до края на рейса!“

Хората от екипажа обаче не са така внимателни. Те непрестанно недоволствуват, но тъй като Тетатюи и пекарят са от „старите“ — единият е на трийсет и три, а другият на трийсет и шест години, и освен това са мичмани — хората се заяждат с артелчика Марсияк, младо момче на двайсет и три години и само старши матрос. „Ей, артелчик, да кажеш на пекаря, че хлябът му е всичко друго, само не и «Непреклонен», на две се сгъва!“ или: „Артелчик, да кажеш на Тетатюи, че ни писна от неговата риба, да не сме му в лагуната тук“, или: „Да кажеш на пека, че колегата му от синия екипаж 16 16 На всяка от шестте ни атомни подводници се редуват два екипажа — червен и син. — Б.а. прави сладкиши всеки ден!“