Робер Мерл - Денят не съмва за нас

— Добър ден, Морван. Добре започваме! Какво ви боли?

— Гърлото, докторе.

Преглеждам го.

— Ясна работа. Пипнали сте хубавичка ангина.

Думата „хубавичка“, съчетана с ангина, ни най-малко не успокоява Морван. Но си мълчи. Както много точно се изрази Верду (или Вердьоле), той е от мълчаливите бретонци, за разлика от Льогийу, който пък е от бъбривите.

— Лежане, аспирин и три пъти на ден орацилин.

— Ще те поглезим, късметлия си! — казва Льогийу.

Морван мълчи. Аз се връщам пак в лазарета.

— Каква беше тази метална кутия и документите, които заключихте, Льогийу?

— Това е нашият „кооператив“, или лавката, така да се каже. Продаваме от всичко по малко: бонбони, дъвки, ножчета за бръснене.

— И вие ли сте стопанинът?

— Не, господине — казва Льогийу с лека усмивка, — вие, аз само продавам.

— В какво се състои моето стопанисване?

— Да направите равносметка в края на рейса.

Въртя се, обикалям лазарета с безразличен вид и разсеян поглед и накрая казвам:

— Не е ли странно, че лавката е прикрепена към медицинската служба?

— Нарочно е така, двете са много свързани. Ще видите.

Тъй като е с повече служба от мен — и изобщо във флота, и на АРПЛ, не искам допълнително да засилвам позицията му, като му задавам прекалено много въпроси. Както сам казва, ще видя по-късно.

Подхващам отново:

— Носи ли печалба кооперативът?

— Да.

— И какво правите с нея?

— Купуваме предмети за наградите на игрите и състезанията на борда. Участвуваме също и във финансирането на поздравителната картичка с изображение на нашата подводница, която екипажът изпраща на близки и приятели за Коледа. Отпечатват се две хиляди бройки. Специална гравюра с нашия герб.

— Сигурно е доста скъпо?

— Колкото — толкова! Нали разбирате, че момчетата се гордеят със своята подводница.

На вратата се появява човек. Висок. Едър. С немного чист работен комбинезон.

— Здрасти, Льогийу. Тук ли е докторът?

— Тук съм — отговарям аз.

— А, извинете, господин докторе, да ви се представя: старшина втора степен Бишон.

— Добър ден, Бишон. Какво ви води при мен?

— Ммм, боли ме гърлото и кашлям.

— Класика — казва Льогийу. — От климатичната инсталация на борда е.

— Съблечете се, Бишон!

Преслушвам го. Поглеждам му гърлото.

— Нищо сериозно. Льогийу ще ви даде хапчета и сироп за кашлица. Имате ли температура?

— Мисля, че не.

— Дайте му термометъра, Льогийу.

През това време записвам анамнезата, защото всеки случай, дори свръхдоброкачествен да е, трябва да бъде увековечен. Това са радостите на администрацията. За петнайсет минути преглед петнайсет минути дращене по хартия.

— 36,8° — казва Льогийу. — Засега няма да те увиваме в целофан и да те слагаме в хладилника.

Тази отвратителна шега разсмива Бишон. Той е бонвиван, с жив и искрящ поглед, с лакоми устни, със затлъстяла талия.

— Следите ли теглото си, Бишон?

— Опитвам се. Но пък много добре ни хранят тук.

— А като си помисля, че някои момчета се оплакват — целомъдрено казва Льогийу. — Много са разглезени!

— Каква е службата ви, Бишон?

— Масльонка при мотора.

Разшифровам за вас: механик по двигателите. Двигателите, това е машинният отсек.

— Сигурно е доста топло при вас?

— О, да. 30–35 градуса. А ако не са хладилниците, ще стигне до 50°.

— Хладилниците ли? Кухненските?

— Не, не кухненските. Ние си имаме наши. Изстудяват водата, която отива в тръбите. Оттам вентилатори разпращат охладения въздух в отсеците.

— Оттам хващате хубави трахеити! — казва Льогийу.

— Не е само от климатичната инсталация — отговаря Бишон. — При мотора е 35 градуса, а колко е в бюфета? Едва 22. Когато ходим да се храним, тогава здравата настиваме.

— Не яж тогава! — казва Льогийу. — Няма да е зле малко да отслабнеш.

— Няма начин! Когато човек е лишен от едно, избива с друго.

И се засмива.

— А защо не си намятате лек пуловер, когато излизате от машинното отделение и отивате да се храните в бюфета?

— Така е, господин докторе — съгласява се Бишон без особен ентусиазъм.

А когато се навеждам над книжата, Бишон прошепва на Льогийу.

— Да, да ми се смеят!

Механиците естествено не са изнежени, а закалени и яки мъжаги, постоянно вкопчени в парни кранове, люкове, помпи, клапани; не се страхуват от нищо, нито от турбините, нито от студа, нито дори от шегите, колкото и груби да са.

През целия ден дойдоха 5–6 болни с оплакване от гърло, уши или със синузит.