Майкъл Скот - Алхимикът

— Той също така предрече, че отново ще се появи — напомни й Фламел. Когато двамата, които са един, и единият, който е всички, се появят, и слънцето и луната се слеят.

Котешките зеници на Хеката стрелнаха Джош и Софи.

— Злато и сребро, слънце и луна. — Тя се обърна отново към Фламел. — Смяташ ли, че пророчеството има предвид тях?

— Да — отговори той простичко. — Така смятам. Принуден съм.

— Защо?

— Защото сега, когато Сборника ни бе отнет, Дий може да започне да призовава Тъмните древни. Ако близнаците са тези, за които се споменава в пророчеството, то след подходящо обучение бих могъл да ги използвам, за да предотвратя това… и да ми помогнат да спася Пери.

— А ако грешиш? — зачуди се на глас Хеката.

— Тогава ще загубя любовта на живота си, а този свят и всички човеци в него ще са обречени. Но за да имаме някакъв шанс за успех, се нуждая от твоята помощ.

Хеката въздъхна.

— Отдавна… много отдавна не съм обучавала някого. — Тя се обърна и погледна към Скатах. — А и последния път не се получи много добре.

— Този път е различно. Този път ще работиш със сурова дарба, чиста, неопетнена сила. А и нямаме много време. — Фламел си пое дълбоко дъх и заговори тържествено на древния език на потъналия остров Дану Талис. — Дъще на Перс и Астерия, богиньо на магиите и заклинанията, моля те да пробудиш магическите сили на близнаците.

— И защо трябва да го правя? — попита Хеката.

— След това аз ще ги обуча на Петте чародейства. Заедно ще си върнем Сборника и ще спасим Пернел.

Триликата богиня се изсмя. Смехът й беше горчив и гневен.

— Внимавай, Никола Фламел, Алхимико, да не създадеш нещо, което ще унищожи всички ни.

— Ще направиш ли това, за което те моля?

— Трябва да помисля. Ще ти дам отговор по-късно.

Софи и Джош, които седяха в колата в другия край на поляната, забелязаха, че Фламел и Хеката са се обърнали и се взират към тях. Близнаците едновременно потрепериха.

— В тази къща има нещо нередно. — Софи влезе в стаята на брат си, вдигнала високо скъпия си мобилен телефон. — Никъде не мога да хвана сигнал. — Тя обиколи стаята, вгледана в дисплея, но напразно.

Джош изгледа смутено сестра си.

— Има нещо нередно в къщата? — повтори думите й с изумление. После заговори съвсем бавно. — Софи, ние се намираме във вътрешността на дърво! Аз бих казал, че това е нередно, а ти?

Когато Хеката бе свършила разговора си с Фламел, тя се бе обърнала и изчезнала в гората, без да им каже и дума, така че Фламел ги отведе до дома на богинята. Той им нареди да оставят колата и ги поведе по тясна, криволичеща пътека, която прорязваше гъсто обраслата с храсталаци гора. Близнаците бяха толкова погълнати от странната флора — огромни виолетови цветя, които се обръщаха да проследят движението им, увивни растения, които пълзяха като змии подир тях, треви, които са съществували в Олигоцена 19 19 Последната епоха от Палеогена, приблизително преди 23–34 млн. години. — Б.пр. , — че пропуснаха да забележат, че пътят е излязъл на открито и те стоят пред дома на Хеката. Дори когато вдигнаха очи, им трябваха няколко мига, за да осъзнаят това, което виждат.

Точно пред тях — посред широка, полегата равнина, изпъстрена с многобагрени ивици цветя — се извисяваше дърво с размерите на голям небостъргач. Най-горните му клони се гушеха в бели облачета, а корените, които приличаха на вкопчени в земята пръсти, се подаваха от пръстта на височината на човешки бой. Самият ствол бе чепат и усукан, а кората му бе покрита с белези и прорязана от дълбоки пукнатини. Дълги увивни растения, с дебелината на големи тръби, се виеха около дървото и висяха от клоните му.

— Домът на Хеката — обясни Фламел. — Вие сте единствените живи човеци през последните две хиляди години, които го виждат. Дори аз само съм чел за него.

Скати се усмихна, когато видя изражението върху лицата на близнаците. Смушка с лакът Джош.

— А ти къде очакваше да живее? В каравана ли?

— Не съм… тоест, не знаех… не мислех… — започна Джош. Гледката беше невероятна и от малкото, което беше учил по биология, той знаеше, че нищо живо не може да израсте до такива размери. Нищо с естествен произход, поправи се той.

На Софи дървото й заприлича на стара жена, прегърбена от възрастта. Беше различно, когато Фламел разказваше за далечното минало, за Дева-воин на две хиляди години и за богиня на десет хиляди: тези цифри не означаваха почти нищо. Но да види това дърво с очите си, беше различно. Двамата с Джош бяха виждали стари дървета и преди. Родителите им ги бяха завели да видят гигантската три хиляди годишна секвоя, бяха прекарали една седмица на лагер с баща си в Белите планини в Северна Калифорния, докато той изследваше Матусаиловото дърво, което със своите почти пет хиляди години се смяташе за най-стария жив организъм на планетата. Докато стояха пред Матусаиловото дърво — чепат и крив мъхесто-шишарен бор, беше лесно да приемат възрастта му. Но сега, виждайки дома на Хеката, Софи нямаше никакви съмнения, че той е невероятно древен, с хилядолетия по-стар от Матусаиловото дърво.