Майкъл Скот - Алхимикът

Хеката изрече една-единствена дума на език, по-древен от най-ранната човешка цивилизация.

— Портокали — прошепна Джош, внезапно усетил мириса, а после и вкуса на този плод.

— Не, сладолед е — възрази Софи, — прясно направен ванилов сладолед. — Тя се обърна да погледне към брат си и видя, че той се взира учудено в нея.

Около Софи се бе появило сребристо сияние. Като тънка обвивка току над повърхността на тялото й, която ту се появяваше, ту изчезваше. Когато тя премигна, очите й се превърнаха в гладки огледала.

Сиянието около Джош беше в топъл златист оттенък. Бе съсредоточено предимно около главата и ръцете му и пулсираше в синхрон с биенето на сърцето му. Ирисите на очите му приличаха на златни монети.

Но въпреки че близнаците виждаха обвилото ги сияние, не се чувстваха по-различно. Само усещаха миризмите във въздуха — на портокал и ванилов сладолед.

Без да каже и дума, Хеката се отдалечи от тях и сиянието веднага помръкна. Тя закрачи обратно към Фламел, улови го за ръката и го отведе далеч по пътеката, така че близнаците и Скати да не могат да ги чуват.

— Имаш ли някаква представа каква беше целта на всичко това? — обърна се Софи към Девата-воин. В гласа й се долавяше вълнение. — Тя все още усещаше вкуса на ванилов сладолед в устата си и аромата му във въздуха.

— Богинята проверяваше аурите ви — рече Скатах.

— За златното сияние около Джош ли говориш? — попита Софи, поглеждайки към брат си.

— Твоето беше сребърно — каза веднага Джош.

Скатах взе едно плоско камъче от земята и го хвърли в храстите. То удари нещо твърдо, което незабавно се отдалечи тромаво през шубрака.

— Повечето аури са смесица от цветове. Много малко хора имат аури от чисти цветове.

— Като нашите ли? — попита Софи.

— Като вашите — каза навъсено Скати. — Последният човек с чиста сребърна аура, когото познавах, беше жената, която ви е известна като Жана д’Арк.

— Ами златната аура? — обади се Джош.

— Тя е още по-рядка — рече Скати. — Последният човек, който си спомням да е имал такава, беше… — Тя сбърчи вежди, мъчейки се да разбуди спомените. — Момчето-фараон — Тутанкамон.

— Затова ли е бил погребан с толкова много злато?

— Това е една от причините — съгласи се Скатах.

— Не ми казвай, че си познавала Тутанкамон — подкачи я Джош.

— Никога не съм го срещала — рече Скатах, — но обучавах скъпата Жана и се бих редом с нея при Орлеан. Казах й да не отива в Париж — добави тя много тихо, с болка в очите.

— Моята аура е по-рядка от твоята — подразни Джош сестра си, за да разсее мрачното настроение. Погледна към Девата-воин. — Но какво точно означава да имаш аура с чист цвят?

Скатах се обърна към него с безизразно лице.

— Означава, че притежаваш необичайни сили. Всички велики магове и чародеи от миналото, героичните предводители, гениалните творци, са имали аури с чист цвят или едноцветни аури.

Близнаците се спогледаха, внезапно почувствали несигурност. Това беше прекалено шантаво, а и в безизразната физиономия на Скатах имаше нещо плашещо. Очите на Софи изведнъж се разшириха.

— Току-що осъзнах, че тези, които спомена — Жана д’Арк и Тутанкамон — и двамата са умрели млади.

— Много млади — потвърди Джош сериозно, спомняйки си наученото по история. — И двамата са умрели, когато са били на деветнадесет.

— Ами да, така е — съгласи се Скатах, като крадешком погледна към Никола Фламел и Триликата богиня.

— Човеци — изръмжа Хеката. — Човеци със сребърна и златна аура. — Звучеше едновременно озадачена и ядосана.

— И по-рано се е случвало — опита се да я успокои меко Фламел.

— Мислиш ли, че не знам?

Двамата стояха на брега на ромолящо поточе, което лъкатушеше между дърветата и се вливаше в осмоъгълно езерце, по повърхността на което имаше множество бели водни лилии. Големи червени и бели шарани плуваха в кристалночистата вода.

— Никога не съм попадал на две такива аури едновременно, и никога у близнаци. Те притежават огромна неовладяна сила — рече припряно Фламел. — Трябва ли да ти напомням какво пише в Сборника? „Двамата, които са един, и единият, който е всички“ — първото пророчество, за което говори Авраам.

— Знам пророчеството — сопна се Хеката и сега робата й се изпъстри с червени и черни оттенъци. — Бях там, когато старият глупак го записа.

Фламел се готвеше да попита нещо, но се отказа.

— А той никога не е грешал — промърмори Хеката. — Знаеше, че Дану Талис ще потъне под вълните и нашият свят ще свърши.