Лора Роуланд - Кейсей

— Йорики Хаяши сан, Йорики Ямага сан — каза той, обзет от гняв, че ги заварва заедно с подчинените им да унищожават следите, оставени на местопрестъплението, и да се канят да преместят тялото, преди той самият изобщо да е имал възможност да направи нужния оглед. — Спрете незабавно! — нареди той на всички.

Полицаите прекратиха действията си и се поклониха сковано, втренчени в Сано с явна неприязън. Той знаеше, че никога нямаше да му простят, задето се бе издигнал, макар че преди време е бил един от тях, нито щяха да престанат да го ненавиждат и да му кроят номера всеки път, когато това бе възможно. Сега им нареди строго:

— Напуснете незабавно!

Хаяши и Ямага размениха погледи с полицейския началник Хошина, който стоеше на прага. После Ямага се обърна към Сано:

— Желая ви успех, сосакан сама, защото определено ще ви е нужен — в гласа му звучеше надменност.

Той, Хаяши и хората им напуснаха помещението. Собственикът се сви в един ъгъл, а Хошина не откъсваше поглед от Сано в очакване на реакцията му. Сано реши, че би било глупаво да губи самообладание или да съжалява, че отдавнашните му врагове се бяха предоставили в услуга на настоящия му неприятел. Той приклекна до футона и дръпна бялото платно, което покриваше трупа на владетеля Мицуйоши. Наследникът на шогуна лежеше по гръб, с прибрани до тялото ръце. Бронзовата сатенена роба, която носеше, се бе разтворила и откриваше голо мускулесто тяло, отпуснати гениталии и изпънати крака. Навит кок увенчаваше темето на бръснатата му глава. От лявото му око стърчеше дълъг и тънък предмет, който приличаше на женско украшение за коса — двувърхо, направено от черно лакирано дърво, завършващо с пъстра китка от цинобър. Около забитите в окото остри краища се оцеждаха капки кръв и слуз и се стичаха по бузата на Мицуйоши; кървави петънца бяха обагрили дюшека. Наранената очна ябълка беше мътна и безформена. Другото око сякаш се бе втренчило в нея, а устата бе зейнала в безмълвен ужас.

Сано потръпна при зловещата гледка; стомахът му се сви, когато огледа по-отблизо трупа, и си спомни какво знаеше за братовчеда на шогуна. Красив и дързък, един ден той можеше да управлява Япония, но при все това проявяваше слаб интерес към политиката, затова пък неудържимо го привличаше бляскавият живот. Беше отличен боец, но липсваха каквито и да било улики, че е оказал съпротива на своя убиец. Поради силната миризма на алкохол можеше да се предположи, че когато е бил намушкан, най-вероятно е бил пиян и в полусвяст. Сано долови и натрапчивия мирис на бурен секс.

— Коя жена е била с него през нощта? — обърна се Сано към собственика.

— Таю на име Глициния 9 9 Увивен декоративен храст с ароматни лилаво-сиви цветове — Б.пр. .

Името докосна неспокойна струна в душата му. Той бе срещнал Глициния по време на своя първи случай — двойно убийство. Едната жертва бе нейна приятелка и тя бе дала на Сано информация, за да му помогне да открие убиеца. Красива, екзотична и изкусителна, тя бе прелъстила и самия него, а споменът за това раздразни сетивата му, макар че за последен път я бе видял преди четири години и междувременно се бе оженил за Рейко, която обичаше страстно.

Хошина погледна Сано, присвил очи с тежки клепачи.

— Познавате ли Глициния?

— Чувал съм за нея — по ред причини Сано искаше да запази познанството им в тайна.

Сега безпокойството взе връх над носталгията, тъй като имаше основание да смята, че Глициния бе напуснала Йошивара скоро след като се бяха запознали. Той лично бе откупил свободата й като компенсация за неприятностите, които бе понесла заради доброволния си избор да му окаже съдействие. След това я бе посетил няколко пъти, но животът му бе тъй изпълнен със задължения, че бе невъзможно да продължава да я навестява. След време бе разбрал, че се е върнала в квартала на удоволствията, макар че нямаше представа, по каква причина. Вестта, че е замесена в това убийство, го разтревожи силно.

— Къде е тя сега? — попита.

— Изчезнала е — отвърна Хошина. — Никой не я е виждал, нито знае къде е отишла.

Първата реакция на Сано бе облекчение — нямаше да му се наложи да се срещне с Глициния и миналото щеше да си остане погребано. В следващия миг бе обзет от тревога, тъй като бе изчезнал един важен свидетел или дори заподозрян. Означаваше ли това, че тя бе убила Мицуйоши? Сано си даваше сметка за опасностите от проявата на пристрастие към заподозрян в престъпление и въпреки това никак не му се щеше да приеме, че жената, която познаваше, би могла да извърши убийство.