Лора Роуланд - Кейсей

Заповедта да се яви в двореца дойде призори. Крепостта Едо, извисила се властно на своя хълм над града, бе устремила наблюдателници и островърхи покриви към небе от стомана, покрито със скреж. Вътре двама от хората на шогуна и техните войници, яхнали коне, бързаха между постройките на охраната, които заобикаляха представителните домове на висшите дворцови служители. Студен поривист вятър развяваше флаговете на войниците и накъсваше дирята от пушека от фенерите им. Групата се спря пред портата на Сано Ичиро — сосакан 5 5 Личен следовател на шогуна — Б.пр. сама 6 6 Господар — добавя се след името или титлата на вишестоящ в знак на вежливост — Б.пр. на шогуна, най-почитания следовател на шогуна за събития, ситуации и хора.

В имението си Сано спеше под камара топли завивки. Сънуваше, че се намира в храма „Черният лотос“ — мястото на престъплението, което бе разследвал преди три месеца. Обезумели монаси и монахини се сражаваха срещу него и отрядите му; избухваха взривове, бушуваха огньове. Но дори когато размахваше меч срещу фантоми от спомените си, сетивата му оставаха настроени за реалния свят и доловиха приближаването на действителна заплаха. Той се сепна, вече буден, отметна завивките и седна в постелята в студената си спалня.

До него се раздвижи съпругата му Рейко.

— Какво става? — попита тя сънено.

В този момент отвън се разнесе гласът на неговия главен васал — Хирата:

— Сосакан сама, съжалявам, че ви безпокоя, но са дошли пратеници на шогуна по нетърпящ отлагане въпрос. Държат да се срещнат с вас незабавно.

Сано се облече бързо и след малко вече седеше в приемната заедно с двамата пратеници. Прислужничката им сервира купички чай. По-възрастният емисар, достоен самурай на име Ота, съобщи:

— Носим вести за сериозно произшествие, което изисква личното ви внимание. Братовчедът на негово превъзходителство шогуна, почитаемият господар Мацудайра Мицуйоши, се спомина. Както без съмнение сам разбирате, той беше не просто роднина на шогуна, а негов вероятен наследник.

Шогунът нямаше синове; ето защо в случай на внезапна негова смърт като наследник на поста му върховен диктатор на Япония трябваше да бъде посочен достоен роднина. Сано знаеше, че вероятният кандидат бе Мицуйоши — двайсет и пет годишен мъж, любимец на шогуна.

Ота продължи:

— Мицуйоши сан 7 7 Думата означава господин, госпожа, госпожица и се прибавя след фамилното име или след титла при учтиво обръщение и като израз на почит — Б.пр. прекара миналата вечер в Йошивара — квартала на удоволствията в Едо и единственото място в града, където проституцията бе законна. Мъже от всички класи ходеха там да пият, да се веселят и да се наслаждават на услугите на куртизанките — жени, продадени за проституция от обеднелите им семейства или осъдени да работят в Йошивара като наказание за извършени престъпления. Кварталът бе разположен на известно разстояние от Едо, за да не накърнява обществения морал и благоприличие. — Там е бил намушкан и е умрял на място.

Сано се сепна. Това наистина бе сериозно престъпление, тъй като всяко нападение срещу член на управляващата династия Токугава представляваше атака срещу властващия режим и се смяташе за държавна измяна. А убийството на обществена фигура, тъй близка на шогуна, бе престъпление от изключителна важност.

— Може ли да попитам при какви обстоятелства е бил намушкан? — попита той.

— Подробности не са ни известни — отвърна по-младият пратеник от охраната на шогуна, капитан с мускулесто телосложение. — Ваше задължение е да ги установите. Шогунът нареди да разследвате убийството и да заловите престъпника.

— Започвам незабавно — докато се покланяше на пратениците, Сано почувства новата отговорност като бреме, което не бе сигурен, че можеше да издържи. Макар че детективската работа бе негово призвание, а духът му се нуждаеше от предизвикателството да предоставя убийците в ръцете на правосъдието, все още не бе готов за нов тежък случай. Разследването на сектата „Черният лотос“ го бе изтощило физически и психически. Чувстваше се като ранен воин, принуден да влезе в ново сражение, преди да е излекувал раните си. В същото време си даваше сметка, че този случай криеше не по-малка заплаха за трагични последици от заговора на „Черния лотос“.

Продължителната езда в мразовитата утрин го отведе заедно с Хирата и петима от отряда му за разследване в квартала на удоволствията. Над керемидените покриви на Йошивара се виеха снежинки; околният защитен ров отразяваше затуленото от облаци небе. Над рохката угар се носеше дрезгаво и пронизително грачене на ято гарвани. Сано и хората му слязоха от конете при високите стени, които скриваха разгулния живот в квартала и не позволяваха на куртизанките да избягат. Духаше мразовит вятър и дъхът от устата им излизаше на облачета. Оставиха конете си на един млад коняр и прекосиха пеша моста към портата, боядисана в яркочервено и здраво залостена. Посрещнаха ги глъч и суматоха.