Лора Роуланд - Кейсей

— Пуснете ни! — от вътрешната страна няколко мъже се бяха покатерили на портата и бяха промушили глава между дебелите дървени пречки под покрива. — Искаме да си вървим у дома!

Отпред стояха четирима пазачи от охранителния отряд на Йошивара. Един от тях отвърна на задържаните:

— Никой няма право да напуска. Полицейско нареждане.

Последваха шумни протести; дебелите дъски на портата се разтресоха от яростно думкане.

— Очевидно полицията се е озовала на местопрестъплението преди нас — каза Хирата. Младежкото му лице помръкна от тревога.

Сърцето на Сано се сви, тъй като независимо от високия си ранг и положение на приближен на шогуна очакваше полицията на Едо по-скоро да възпрепятства разследването, отколкото да му съдейства.

— Поне са задържали снощните клиенти на Йошивара. Това ще ни спести неприятностите около издирването на очевидци.

Той се приближи до пазачите, които побързаха да се поклонят на него и хората му. След като се представи и обяви причината за идването си, Сано попита:

— Къде е умрял господарят Мицуйоши?

— В агея 8 8 Специален дом за срещи в квартала на удоволствията, предназначен за куртизанки от най-висока класа, които обслужват богати клиенти — Б.пр. „Овария“ — беше отговорът.

Сано знаеше, че Йошивара е затворена система със собствен протокол и йерархия. Там живееха близо петстотин куртизанки с положение, което съответстваше на тяхната хубост, елегантност и цена. Заемащите най-високо положение бяха известни като таю. Разпространен епитет за тях бе кейсей — разрушителки на дворци, — тъй като влиянието им можеше да съсипе богаташи и да унищожи империи. Макар че всички проститутки живееха в публични домове и повечето приемаха клиенти на същото място, таю забавляваха мъжете, които търсеха услугите им, в агея — домове за уговорени срещи, използвани специално за целта, но не и за подслон на куртизанките. „Овария“ беше престижна агея, запазена за най-богатите и властни мъже.

— Отворете портата и ни пуснете! — нареди Сано на пазачите.

Те се подчиниха. Сано и хората му влязоха в квартала на удоволствията, а в това време пазачите едва удържаха ревящата и напираща отвътре тълпа. Сано поведе отряда си надолу по „Наканочо“ — главната улица, която разполовяваше Йошивара. Вятърът блъскаше загасените фенери, които висяха от стрехите на дървените постройки, и разнасяше мирис на урина. Чайните бяха пълни с навъсени небръснати мъже. През решетките на прозорците надничаха жени със скрити под тежки багрила алчни лица. Появата на Сано и на хората му предизвика изпълнен с напрежение ропот, макар че войниците на Токугава охраняваха „Наканочо“ и шестте преки, които го пресичаха.

Убийството на наследника на шогуна бе наложило временно прекратяване на гуляите и веселбите, които тук обикновено протичаха безспирно.

Сано зави по „Агеячо“ — улица с два реда домове за забавления. Те представляваха свързани постройки, чиито фасади и балкони бяха покрити с дървени решетки. Пред разположените по-навътре порти се въртяха слуги. От горящите с дървени въглища мангали се виеше дим, който вятърът разнасяше и смесваше със снежинките. Пред „Овария“ стояха на пост група самураи и пушеха лули. Някои от тях носеха наметала с герба на Токугава, изобразяващ трилистна ружа; други бяха облечени в гамаши и къси кимона и бяха въоръжени с джите — стоманени палки за париране на удари, обичайното оръжие на силите на реда. Всички приковаха в Сано безизразни погледи.

— Познайте кой ги е довел тук — измърмори Хирата към Сано с глас, изпълнен с едва сдържан гняв.

Когато стигнаха до „Овария“, вратата се плъзна встрани и от вътре излезе висок широкоплещест самурай, облечен в разкошно наметало от подплатена черна коприна. Беше прехвърлил трийсетте, а ъгловатото му лице излъчваше неприкрита надменност. Щом видя Сано, плътните му чувствени устни се извиха в престорена усмивка.

— Добър ден, сосакан сама — рече.

— Добър да е, почитаеми Хошина — отвърна Сано на началника на полицията. Докато си разменяха поклони, въздухът затрептя от взаимната им враждебност.

Двамата се бяха срещнали за първи път в Мияко — имперската столица, където Сано бе отишъл да разследва смъртта на един благородник от двора. Хошина оглавяваше тамошната полиция и си даваше вид, че помага на Сано по случая, а всъщност заговорничеше срещу него с дворцовия управител Янагисава — могъщия и властен заместник на шогуна. Янагисава и Хошина бяха станали любовници и Янагисава бе назначил Хошина за началник на полицията в Едо.