Лора Роуланд - Кейсей

— Какво ви води насам? — тонът на Хошина звучеше така, все едно Сано бе проникнал незаконно в собствената му територия.

— Заповедите на шогуна — Сано бе свикнал с враждебността на Хошина. По време на сблъсъка им в Мияко Сано го бе победил и Хошина никога нямаше да му го прости. — Дойдох да разследвам убийството. Освен ако вече не сте разкрили убиеца?

— Не — отвърна Хошина с неохота, която подсказваше колко би искал да е обратното. Скръстил ръце пред гърдите си, той препречи вратата към агея. — Но напразно сте били път дотук, тъй като аз вече съм започнал разследването. Ако искате да научите нещо, просто ме попитайте.

Случаят в Мияко бе довел до временно примирие между Сано и Янагисава — доскорошни непримирими врагове, но Хошина нямаше намерение да остави нещата така, защото според него Сано представляваше заплаха за издигането му в бакуфу — военно феодалното правителство, което управляваше Япония. Сега, след като се бе установил на новия си пост и бе спечелил съюзници, Хошина бе подел кампания срещу Сано. Пътищата им често се пресичаха, когато Сано разследваше извършени престъпления, и Хошина неизменно се мъчеше да се докаже като по-добрия детектив, като в същото време правеше всичко възможно да подронва авторитета на Сано. Водеше собствени разследвания по случаите на Сано, като се надяваше да ги разреши пръв и да обере лаврите. Очевидно Хошина възнамеряваше да пренесе съперничеството им и в този случай и Сано едва ли имаше какво да стори, за да го спре. Макар че бе висш служител на шогуна, Хошина се ползваше с благоволението на дворцовия управител Янагисава, който упражняваше контрол над шогуна и на практика управляваше Япония. Така Хошина можеше да се отнася със Сано, както пожелаеше, без да стигаше до открита война, което би обезпокоило техните вишестоящи. — Предпочитам да огледам лично — заяви Сано тихо, но категорично, гледайки своя противник право в очите.

Хирата и детективите му се събраха около Сано, когато полицаите се приближиха по-плътно до Хошина. Вятърът виеше, а някъде из квартала яростно ругаеха гневни гласове. После Хошина се изсмя, все едно предизвикателството му към Сано бе просто една шега и нищо повече.

— Както желаете — рече той и отстъпи от вратата.

Сано и хората му влязоха в агея, но Хошина ги последва. Отвъд портата, при която имаше разположен на подиум страж, започваше коридор, който вървеше между стаите, отделени с дървени решетки и хартиени прегради. В разположена в предната част луксозна приемна гореше фенер. Там седяха две куртизанки, осмина навъсени самураи, няколко скромно облечени жени с вид на прислуга и един нисък и набит по-възрастен мъж в сива роба. Всички изгледаха Сано и хората му с тревога. Мъжът стана и побърза да коленичи в нозете на Сано.

— Моля, позволете да се представя, господарю — рече той, ниско приведен. — Аз съм Ейгоро, собственик на „Овария“. Моля, позволете да заявя, че тук никога не се е случвало нещо подобно — тялото му трепереше от ужас, че сосакан сама на шогуна ще обвини него за убийството. — Умолявам ви, повярвайте, че извършителят на това злодеяние не е от моето заведение.

— Никой не обвинява теб — каза му Сано, макар че всички пребиваващи в Йошивара по време на убийството бяха заподозрени до доказване на противното. — Покажи ми къде е умрял господарят Мицуйоши.

— Разбира се, господарю — собственикът скочи на крака.

Хошина се обади:

— Нямате нужда от него. Аз ще ви заведа.

За миг Сано се поколеба дали да не нареди на Хошина да напусне къщата, но после реши просто да не му обръща внимание: да се противопоставя на интимния приятел на дворцовия управител Янагисава, бе опасно. Но не можеше да разчита на Хошина за информация, тъй като противникът му би използвал всяка възможност, за да го подведе.

След като огледа групата в гостната, Сано се обърна към собственика:

— Те бяха ли в къщата снощи?

— Да, господарю.

Сано установи, че четирима от самураите бяха васали на владетеля Мицуйоши, след което отправи поглед към Хирата и детективите. Те кимнаха и се отправиха към гостната, за да разпитат самураите, куртизанките, другите клиенти и прислугата. Собственикът отведе Сано на горния етаж в една просторна стая в предната част на къщата. Докато влизаше, Сано мярна няколко горящи фенера, фрески с пищни пейзажи и позлатен параван, след което вниманието му се насочи към мъжете в помещението. Двама войници се готвеха да преместят върху носилка увито в покров тяло, което лежеше върху футона. Един самурай, облечен в богато украсена роба, ровеше в куп дрехи върху сламената постелка, а друг тършуваше в чекмеджето на стенния шкаф. Сано разпозна в тях висши полицейски служители.