Лора Роуланд - Цуамоно

— Той искаше да прочетете това писмо.

Слугата поднесе на Сано сгънат лист хартия. Все още озадачен, следователят прие писмото. Джуро се поклони с изражението на човек, изпълнил важно задължение, и детективите го проводиха навън от къщата. Рейко влезе в стаята. Двамата с Хирата изчакаха с нетърпение, докато Сано разгъна писмото и хвърли бърз поглед на думите, изписани с чепата черна калиграфия. Той зачете на глас изненадан:

До Сано Ичиро, сосакан сама на шогуна

Ако четеш настоящото, значи съм мъртъв. Оставям ти това писмо, с което искам да те помоля за важна услуга.

Както знаеш, имам много врагове, които желаят смъртта ми. Убийството е постоянна заплаха за човек на моя пост. Моля да разследваш смъртта ми и да установиш дали е насилствена. В случай на такава те моля да разкриеш извършителя, да го предадеш на правосъдието и да отмъстиш за кончината ми.

Съжалявам, че те натоварвам, но няма друг, на когото мога да се доверя дотолкова, че да помоля за тази услуга.

Искрено се извинявам за неудобствата, които ти създавам с молбата си.

Рейко избухна:

— Каква наглост от страна на този човек да те моли за каквото и да било, след като миналата година те обвини в държавна измяна и поиска екзекуцията ти!

— Дори и в смъртта си ми вади душата! — каза Сано, обезпокоен от молбата, която поставяше пред него сериозна дилема.

— Но слугата каза, че Макино е починал в съня си — изтъкна Хирата.

— Възможно ли е смъртта му наистина да е насилствена? — учуди се Рейко. — Писмото щеше да стигне до теб дори и ако е умрял от старост, както, изглежда, е станало.

— Може смъртта му да не е такава, каквато изглежда — присви очи Сано, припомняйки си отминали събития. — Срещу него са правени опити за покушение. Страхът му, че може да умре от предателска ръка, е оправдан. Освен това бе изключително отмъстителен. В случай че е станал жертва на убийство, той би искал наказание за извършителя, макар че няма да е жив да го види.

— А напоследък с това брожение в бакуфу враговете му имат още по-голямо основание да желаят смъртта му — отбеляза Рейко.

— Но вие не сте длъжен да удовлетворите молбата му — заяви Хирата.

— Така е, ти не му дължиш нищо — съгласи се Рейко.

При все това Сано не можеше да пренебрегне писмото.

— След като съществува вероятност Макино да е убит, смъртта му действително трябва да се разследва. Какво е отношението ми към него, е без значение. Една жертва на престъпление заслужава справедливост.

— Разследването на смъртта му може да създаде сериозни неприятности, които според мен трябва да избегнете — заяви Хирата с авторитета на главен васал, верен на дълга си да закриля своя господар и да не му позволи да се впусне в рисковано начинание. Въпреки това едва доловимото колебание в гласа му издаваше съзнанието за възможността Сано да подложи на съмнение стойността на съвета му.

— Хирата сан е прав — каза Рейко. — Ако Макино е бил убит, на свобода броди убиец, който няма да те остави да се ровиш в причините за смъртта на главния старейшина.

— Мнозина от враговете на Макино са влиятелни хора, лишени от всякакви скрупули — отбеляза Хирата. — Всеки от тях по-скоро би ви очистил, отколкото да позволи да бъде разобличен и пратен на екзекуция като убиец.

— Разследването на престъпления срещу високопоставени граждани е мой дълг — възрази Сано. Опасността съпътства отговорността. А в този случай евентуалната жертва — човек, който ме превъзхожда по ранг — ме моли да установя причината за смъртта й.

— Аз се досещам защо Макино е отправил молбата си именно към теб — каза Рейко с явна неприязън към главния старейшина. — Макино е знаел, че чувството ти за чест няма да ти позволи да подминеш едно вероятно престъпление.

— Разбрал е, че за вас справедливостта означава много повече от собствената ви безопасност — допълни Хирата.

— И затова те е натоварил със задача, за която знае, че никой друг не би изпълнил заради него. Опитваше се да те унищожи приживе. Сега пробва да те манипулира от гроба. Моля те, не му позволявай! — в очите на Рейко блестеше негодувание.

Макар че споделяше голяма част от опасенията на съпругата си и главния си васал, Сано изпитваше към Макино чувство за дълг, което изместваше разума на заден план.

— Посмъртната молба на събрат самурай е сериозно задължение — отбеляза той. — Отказът би бил нарушение на протокола.

— Никой не би ви обвинил, че сте отказали услуга на човек, който се е държал с вас, както се държа Макино приживе — заяви Хирата.