Лора Роуланд - Дим Мак

— Донеси ми резултатите от огледа на доктор Ито, колкото се може по-скоро — нареди Сано. — Ако дотогава сме приключили с разпита на свидетелите, ще бъда в имението си. После заедно ще докладваме на владетеля Мацудайра, който е петимен за новини.

В едното крило на съдилището се намираха помещенията, където съдията и персоналът му беседваха с граждани в търсене на решение по спорове относно пари, собственост или обществени задължения. Съдия Уеда бе изпратил Югао в едно от тях. Докато вървеше по коридора, Рейко чу дрезгав мъжки смях, който се носеше от близката открехната врата. Тя надникна вътре.

Помещението бе пригодено за килия, като бе оградено с плъзгащи се стени от хартия, опъната върху дървени решетки. Подът бе застлан с татами, имаше и ниска масичка. Югао стоеше между двамата пазачи, които Рейко най-малко понасяше в свитата на баща си. Единият — набит мъж с кривогледи очи — грубо прокарваше ръка по бузата на Югао. Другият — мускулест и арогантен — бъркаше под полите на конопената й роба. Югао се дръпна, но двамата я хванаха. Задърпаха робата й, взеха да я опипват отзад и да стискат гърдите й. Тя опъна веригите, с които бяха оковани ръцете й, и се опита да прогони натрапниците, ритайки с боси нозе. Те само се разсмяха още по-гръмогласно. Лицето на Югао се бе изопнало от безсилен гняв.

— Престанете! — възкликна Рейко. Втурна се през вратата и им заповяда: — Пуснете я!

Те спряха за момент, подразнени от прекъсването. Щом разпознаха дъщерята на господаря си, на лицата им се изписа безпокойство.

— Съдията ще бъде недоволен, когато разбере, че се възползвате от една безпомощна жена в къщата му — заяви Рейко с гневен глас. — Излезте от тук!

Двамата пазачи се изнизаха гузно. Рейко затвори вратата и се обърна към Югао. Жената стоеше прегърбена, разрошените коси скриваха лицето й, а раздърпаната роба се бе смъкнала и бе оголила едното й рамо. Рейко бе обзета от жалост.

— Чакай, нека оправя дрехата ти — каза тя.

От допира й Югао потръпна. Отметна назад коси и се втренчи в Рейко.

— Коя сте вие?

Рейко очакваше Югао да й бъде благодарна, задето я бе защитила от пазачите, но тя бе предпазлива и враждебна. За първи път я виждаше отблизо и забеляза, че лицето й е пепеляво от умора и недохранване, студените й очи — хлътнали в орбитите, а устните й — напукани. Грубото отношение на тъмничарите явно я бе научило да бъде подозрителна към всички. Макар че тя бе обвинена и вероятно виновна за извършването на тежко престъпление, Рейко усети, че съчувствието й към нея нараства.

— Аз съм дъщерята на съдията — отвърна тя. — Казвам се Рейко.

Двете си размениха продължителни погледи, изпълнени с взаимно любопитство. Рейко видя как Югао оглеждаше коприненото й кимоно в мандаринов цвят и десен с изображения на върбови дръвчета, вдигнатите й в безупречна фризура коси, грижливо положеното белило и червен руж за устни, зъбите й, почернени според обичая, характерен за омъжените жени от нейната класа. В същото време Югао бе пропита от типичната за затвора воня на урина, бе немита и с мазни коси. Рейко видя в очите й негодувание и завист. Гледаха се една друга, а помежду им сякаш зееше пропаст — от едната страна бе знатната дама, а от другата — низвергнатата от обществото несретница.

— Какво искате?

Грубият й тон озадачи Рейко. Може би тази жена не бе възпитавана на добри обноски. Рейко се запита какъв ли бе произходът на Югао и какво бе сторила, за да стане хинин, но моментът не беше подходящ за въпроси.

— Искам да говоря с теб, ако може — отвърна Рейко.

Погледът на Югао се изпълни с подозрение.

— За какво?

— За убийството на семейството ти.

— Защо?

— Съдията се затруднява да вземе решение, дали да те осъди. Затова отложи присъдата. Помоли ме да разследвам убийствата и да установя дали си виновна или невинна.

Югао сбърчи чело, явно озадачена.

— Казах, че аз съм ги извършила. Това не е ли достатъчно?

— Той не мисли така — отвърна Рейко. — Нито пък аз.

— Защо?

Разговорът напомни на Рейко за един случай, в който Масахиро бе стъпил на магарешки бодил и тя трябваше да извади трънчетата от босото му краче.

— Една от причините е, че трябва да разберем защо са били убити родителите ти и сестра ти — поясни Рейко. — Ти не каза нищо.

— Но… — Югао поклати глава объркана. — … нали задържаха мен.

Рейко долови мисълта й, че нейното арестуване би трябвало да гарантира присъда, което при обичайни обстоятелства бе точно така и се знаеше от всички.