Лора Роуланд - Дим Мак

— Съдията…

— О, да — прекъсна я със сумтене Югао. — Съдията ти е наредил да се заемеш с мен. И, разбира се, ти искаш да му угодиш, защото си добрата дъщеричка, която винаги прави каквото й каже татенцето.

Обидният й тон изглеждаше твърде пресилен за няколкото елементарни въпроса.

— Просто искам да установя истината за едно ужасно престъпление — каза Рейко, сдържайки гнева си. — Държа да съм сигурна, че няма да накажем невинен човек.

— Аха, ясно — Югао изкриви презрително устни. — Ти си една разглезена богаташка, отегчена от живота си. Забавляваш се, като си вреш носа в работите на другите.

— Не е вярно! — възрази Рейко, жегната от обвинението, сякаш в него имаше частица истина. — Опитвам се да служа на справедливостта.

— Колко си благородна — присмя й се Югао. — Сигурно ти е забавно да си играеш с една хинин. Нямаш ли си друга работа, тъпа гъска такава?

— Не ми говори по този начин! Покажи някакво уважение! — заповяда й Рейко, пламнала от гняв. Една несретница да я обижда, нея — съпругата на дворцовия управител! — Аз се опитвам да ти помогна.

— Да ми помогнеш ли? — извиси недоверчиво глас Югао. — Не ме разсмивай. Онова, което всъщност искаш от мен, е да ти кажа нещо, което да ме изкара виновна. После съдията вече ще може да спи спокойно, след като ме е осъдил на смърт — устните й се изкривиха в надменна гримаса. — Толкова по-зле за него. Отказвам да ти съдействам.

Рейко не можеше да отрече, че честта я задължаваше да проведе разследването си независимо какво щеше да установи, и че всякаква уличаваща информация, получена от Югао, щеше да бъде използвана срещу нея. При такова положение съдия Уеда щеше да я осъди с чиста съвест. Възможно бе Югао и да е умопобъркана, но логиката й бе разумна.

— Независимо дали ми вярваш или не, аз съм последният ти шанс да си спасиш живота. Ако си толкова умна, за колкото се мислиш, ще ми разкажеш за нощта, когато родителите ти и сестра ти са били убити.

— Я престани да ми досаждаш! — отсече Югао. — Махай се!

— Не и преди да отговориш на въпросите ми — Рейко пристъпи към нея. — Какво се случи в действителност?

Югао отстъпи няколко крачки назад.

— Защо просто не се прибереш да пишеш стихове или да подреждаш цветя като другите женички от твоята класа?

— Защо умряха родителите ти и сестра ти? — настоя Рейко.

Тя продължи да настъпва, докато Югао опря гръб в стената. Двете бяха вплели погледи, а непримиримостта помежду им бе нажежила атмосферата в помещението. Югао раздвижи уста, а очите й пламтяха с примитивна злост. В следващия миг тя се изплю право в лицето на Рейко.

Храчката попадна върху бузата на Рейко. Тя извика ужасена. Отскочи стъписана и залитайки, продължи да отстъпва назад. Избърса с ръка топлата влага, която се плъзгаше надолу по кожата й. Бе изумена от това нагло оскверняване и оскърбление. Връхлетяха я такъв потрес, възмущение и отвращение, че бе неспособна да изрече и дума, и само отваряше безпомощно уста и движеше безмълвно устни. Югао избухна в подигравателен кикот.

— Това да ти е за урок, като ми вадиш душата! — заяви й тя.

Рейко изпита непреодолим порив да извади кинжала под ръкава си и да даде на Югао да разбере, както тя си знаеше. Обзета от страх, че ще убие тази жена, останат ли и миг повече заедно, тя се втурна към вратата.

Подигравателният глас на Югао я последва надолу по коридора:

— Да, точно така, бягай! И само смей да ме доближиш отново!

Слънцето залязваше над залесените хълмове западно от Едо. Избледняващото му сияние позлатяваше ширналите се на равното под крепостта керемидени покриви и виещата се през града река и пагодите 8 8 Пагода — многоетажна, подобна на кула постройка от дърво, камък или метал, създадена първоначално в Индия, а впоследствие и в Китай. — Б.пр. в района на храмовете.

От различни точки на горе се виеха струи черен дим и набраздяваха панорамата. В търговския квартал Нихонбаши отряди от огнеборци с кожени наметала и шлемове, снабдени с брадви, тичаха през тесните криволичещи улички да гасят пламъците, подпалени от размирниците или причинени от обичайни произшествия.

Пред дюкяните си се суетяха собственици, припряно събираха разпънатите край пътя сергии и внасяха изложените навън стоки. Спускаха капаците на магазините си и здраво залостваха вратите. От балконите се надвесваха домакини и с викове приканваха децата си да се прибират. Работници и занаятчии бързаха към къщи. При портите между отделните махали стояха стражи, въоръжени с палки и копия. Заради политическите размирици градът замираше рано в тревожно очакване на беди, които често го връхлитаха с настъпването на нощта.