Лора Роуланд - Дим Мак

— Трябва да се срещнем с доктор Ито в моргата — каза им Хирата.

Те незабавно отвориха портата. Хирата знаеше, че Сано им плаща щедро възнаграждение, за да пускат посетители при доктор Ито, да си затварят очите за работата им в моргата и да си мълчат. Той поведе хората си през двора, покрай запуснатите бараки за охраната и мрачната административна сграда, ограждащи самия затвор. Знаеше къде се намираше моргата, но никога не бе влизал вътре. Повечето хора я избягваха от страх пред физическо и духовно омърсяване. Озоваха се в малък двор, ограден с бамбукова ограда, в който се намираше ниска постройка с олющени гипсови стени и опърпан сламен покрив. Слязоха от конете и Хирата надникна през един от защитените с решетки прозорци.

Вътре имаше шкафове и разположени на височината на кръста маси. Трима ета — смятани за изметта на обществото и съставляващи персонала на затвора — миеха голи трупове в каменни корита. От вратата излезе възрастен мъж. Беше висок, прехвърлил седемдесетте, с бели коси и интелигентно скулесто лице. Носеше дълга тъмносиня престилка — традиционната униформа на лекарите.

— Доктор Ито? — попита Хирата.

— Да — отвърна мъжът. — С кого имам удоволствието да разговарям? — когато Хирата представи себе си и хората си, лицето на доктор Ито се разведри от усмивка. — За мен е чест да се запозная с вас, Хирата сан — каза той с вежлив поклон. — Господарят ви говори с голямо уважение за вас.

— За вас също — каза Хирата.

— Той добре ли е? — получил уверения, че със Сано всичко е наред, доктор Ито добави: — Радвам се да го чуя. Не съм го виждал повече от половин година.

Хирата долови тъжна нотка в гласа на лекаря. Като дворцов управител Сано бе наблюдаван тъй зорко, че не смееше да поддържа връзка с един осъден престъпник. Хирата знаеше, че господарят му тъгува за своя приятел, и сега видя, че чувствата им са взаимни.

— С какво мога да ви услужа? — попита доктор Ито.

— Дворцовият управител Сано праща един труп, който би искал да огледате.

Хирата обясни обстоятелствата около смъртта на началника Еджима.

— Ще го сторя с радост. Къде е трупът?

Детектив Огата махна капака на количката за нощни нечистотии. Вдигна кофата със зловонни човешки отпадъци и откри трупа на Еджима натикан в тайното отделение — все още бе в дрехите от надбягванията, с ризница и шлем. Доктор Ито извика от вън двама ета да изпразнят кофата и нареди на третия да внесе трупа в моргата.

— Това е моят специален помощник. Казва се Мура — представи той мъжа.

Мура бе с посивели коси и строго лице. Хирата си спомни как Сано му бе разправял, че доктор Ито се е сприятелил с Мура въпреки принадлежността му към най-ниската прослойка на обществото и че Мура му върши цялата физическа работа, свързана с аутопсиите. Сега ета положи трупа на Еджима на една от масите и постави около нея няколко фенера на стойки. Хирата, доктор Ито и детективите се скупчиха около масата и димящите мъждиви пламъчета осветиха лицата им и мъртвеца. Хирата си помисли, че вероятно изглеждаха като поклонници, събрали се да извършат странен религиозен ритуал. Кракът го болеше и той се надяваше, че ще успее да остане прав, докато траеше огледът.

— Моля те, съблечи трупа, Мура сан — каза доктор Ито.

Ета смъкна шлема на Еджима. Лицето, което се откри, бе почти момчешко, с гладка, лишена от бръчки кожа, макар че, както Хирата знаеше, Еджима бе прехвърлил четирийсетте. Приживе почти не се разделяше с лукавото си изражение, все едно притежаваше някакво тайно познание. В смъртта лицето му бе застинало и безизразно.

— Можете ли да определите причината за смъртта, без да му правите аутопсия? — попита Хирата. — Трябва да го върна в крепостта Едо. Няма да е добре хората там да се досетят, че е бил подлаган на щателен оглед.

— Ще опитам — каза доктор Ито.

Всички проследиха с поглед как Мура смъкна бронята и съблече робите от мъртвото тяло. До момента в огледа нямаше нищо противно. Мура боравеше с трупа на Еджима с грижа и респект. Скоро Еджима вече лежеше съвсем гол, а по торса му се открояваха няколко кървавочервени отпечатъка от копита и вдлъбнатини, там, където конете го бяха стъпкали. Доктор Ито си сложи бели памучни ръкавици, за да се предпази от телесните секрети и духовното омърсяване. Внимателно огледа главата на Еджима от едната страна и после от другата. Ръцете му се плъзнаха по торса, натискаха и опипваха.

— Откривам счупени ребра и разкъсани вътрешни органи — каза той на Хирата. — Но правилно ли съм ви разбрал, че според свидетелските показания Еджима се е свлякъл на седлото?