Лора Роуланд - Дим Мак

Генерал Исогай изглеждаше непреклонен.

— Аз съм длъжен да поддържам строга дисциплина. Сепуку е обичайното наказание за дезертьорство. Ако се допускат изключения, това ще отслаби морала на армията. Не мога да го позволя. Но ако вие ми наредите да пощадя изменниците…

За миг Сано се изкуши от идеята, но после отвърна с неохота:

— Не. Постъпете така, както ви повелява дългът.

Макар че имаше властта да се разпореди, както реши, и той също както генерал Исогай бе обвързан със самурайския кодекс на честта. Заобикалянето му щеше не само да наруши принципите му, но и да го направи твърде уязвим за атаки. При все това предстоящата смърт на дезертьорите му тежеше не по-малко от гибелта на погубените от Кобори войници. Щом генерал Исогай се отдалечи, към Сано с бързешком се приближи Йоритомо.

— Моля, позволете да изразя възхищението си от победата ви над Призрака! — очите на младежа искряха от възхищение.

Шогунът се присъедини към тях.

— А-а, Сано сан. Ти спаси всички ни от Призрака. Сега се чувствам много по-добре.

Той въздъхна. В следващия миг се втренчи в Сано и очите му се разшириха от ужас.

— О, Небеса, ама ти изглеждаш ужасно! Цялото ти лице е в синини! Призлява ми, като ги гледам. Заповядвам ти да… ъ-ъ… си сложиш грим, за да ги прикриеш.

А Сано си мислеше, че нищо, казано от шогуна, вече не може да го изненада.

— Да, ваше превъзходителство.

— Хайде, Йоритомо, тръгвай!

И шогунът побърза да се отдалечи, все едно раните на Сано бяха заразни. Йоритомо отправи към Сано — извинителен поглед и го последва.

Приближи се владетелят Мацудайра.

— Почитаеми дворцов управителю. Радвам се да те видя на крака.

— И аз се радвам да ви видя — все още на власт, добави наум.

През четирите дни, в които Сано не се бе явявал в двореца, владетелят Мацудайра явно бе успял да укрепи положението си. Сега той повдигна вежди и кимна доволен, прочел мислите на Сано. Изглеждаше по-спокоен и сигурен, след като управлението му вече не бе застрашено от зловещия убиец.

— Някои проблеми създават значително по-малко грижи, отколкото преди няколко дни — той хвърли поглед към старейшините Като и Ихара, които стояха с неколцина свои поддръжници. Те го изгледаха с неприязън. — Ако на някои хора им се прииска да ме атакуват, ще трябва да го направят лично, вместо да разчитат на Кобори. Освен това спечелих няколко нови съюзници, докато те загубиха сериозни позиции, защото ти успя да го отстраниш. Добра работа, Сано сан.

Сано се поклони в израз на признателност за похвалата, макар че я намираше за неуместна. Седемдесет и четирима войници бяха мъртви, той самият за малко не бе загубил живота си, а единственото, което вълнуваше владетеля Мацудайра, бе, че унищожаването на Призрака бе укрепило режима му.

— Само че не ставай твърде самодоволен — побърза да го предупреди владетелят Мацудайра. — Все още има куп възможности да направиш погрешна стъпка. И също толкова хора, които изгарят от нетърпение да заемат мястото ти, ако го сториш.

Преди да се отдалечи, погледът му насочи вниманието на Сано в отсрещния край на двора около светилището. Там полицейският началник Хошина стоеше в края на множество, което се бе скупчило около шогуна. Гняв изкриви чертите му, когато пое към Сано. Преди да успее да стигне до него, Сано бе заобиколен от висши длъжностни лица, които го поздравяваха, интересуваха се за здравето му и го поздравяваха със завръщането му в свитата на шогуна. Някои от тях бяха служители, които Хошина бе смятал за свои поддръжници в домогванията си за власт. Сано чувстваше колко ревностни са в старанието си да му засвидетелстват доброто си отношение заради угризения, че го бяха отбягвали, докато положението му бе застрашено, виждаше колко се притесняват, че той може да им отмъсти за предателството. Очевидно кампанията на Хошина срещу него бе приключила безславно.

Хошина си проби път през тълпата. Спря до Сано само колкото да измърмори:

— Този път печелиш ти. Но тепърва има да видиш — и се отдалечи наперено.

Сано почувства, че светът възстановява своето познато крехко равновесие. Земята под краката му тръпнеше. Той си представи пукнатини, които се разклоняваха някъде дълбоко в недрата й и плъзваха към и дома му, където Рейко му се струваше тревожна и далечна. Тя не му бе споделила тревогите си, явно защото не бе искала да го натоварва по време на възстановяването му, но той знаеше, че е разстроена заради обрата в разследването й. Сано почувства внезапна остра нужда да поговори с нея, преди вихърът на задълженията да го погълне.