Лора Роуланд - Дим Мак

След екзекуцията на Кобори деловият живот в Едо бе възстановил обичайния си ритъм. Положението на Сано, както и неговото, отново бе стабилно. Но за него лично всичко останало си течеше постарому. Той продължаваше да бъде затворник на болното си тяло. Все така седеше встрани, докато другите мъже действаха, както бе станало в битката срещу Кобори. Споменът му за онази нощ бе забулен в срама от собствената му безпомощност. Явно му бе писано да продължи да живее по този начин, тъй като повече не бе срещнал Озуно, макар че прекарваше всеки свободен миг в дирене на свещеника. Озуно бе една възможност, която съдбата му бе поднесла като изкушение и после му бе отнела.

Но Хирата затвори вратата към самосъжалението и скръбта. Имаше своя пост, семейството си и доброто си име. Все още имаше своите мечти, в които можеше да се сражава и да жъне бляскави победи, както и спомените си за не една спечелена битка.

Смяташе се за щастливец. Както яздеше с хората си и пленените от тях размирници, той внезапно забеляза позната фигура, която вървеше към него накуцвайки. Беше Озуно. Хирата усети как лицето му засиява от радостно удивление. Слезе тромаво от седлото и се втурна към свещеника.

— Здравейте! — извика той.

— Какво? А-а, това си ти — измърмори Озуно.

Огорчението, изписано върху лицето на свещеника, му се стори комично и той се засмя. Беше тъй щастлив от внезапната му поява, че изобщо не се засегна от неохотата, с която Озуно реагира на срещата им.

— Търся ви навсякъде. Вече бях решил, че сте напуснали града, и изведнъж най-неочаквано се озоваваме един срещу друг. Не е ли удивително?

— Понякога намираме каквото ни е нужно, когато изобщо не го търсим — отбеляза Озуно надменно. — А друг път се натъкваме на нежеланото, колкото и да се стараем да го избегнем.

Хирата бе твърде щастлив, за да го е грижа, че Озуно всъщност се бе крил от него.

— На някои от нас просто им върви повече, отколкото на други.

Озуно кимна недоволно.

— Чувам, че дворцовият управител Сано е заловил моя ученик отстъпник. Задължен съм му, че отърва този свят от Кобори.

— Той ви дължи огромна признателност за съвета — каза Хирата. — Бил му е от решаваща полза, за да победи Кобори.

— Радвам се, че съм успял да помогна — неизменната сприхавост на Озуно се посмекчи, макар и не с много.

— Помните ли какво ми казахте, когато се срещнахме предишния път? — попита Хирата. — Че ако се видим отново, ще станете мой учител.

Озуно посрещна думите му с гримаса.

— Да, вярно е, казах го. Макар че за осемдесет години живот би трябвало да знам как да си държа устата затворена.

— И ето ни сега заедно — рече Хирата и разтвори широко ръце, все едно искаше да прегърне свещеника, всичко наоколо и този благословен ден. — Това е знак, че съдбата е пожелала да ме обучите на мистичните бойни изкуства.

— А кой съм аз, че да оспорвам знак, пратен свише? — Озуно завъртя очи към небето. — Небесата май си правят шега с мен.

Сега, когато мечтите на Хирата изглеждаха тъй постижими, надеждата му вдъхна бодрост. Той зърна необятен източник на живителна сила, от която скоро щеше да може да черпи.

— Кога започваме заниманията?

— Не знаем колко ни остава на тази земя — рече Озуно. — Единственото сигурно, с което разполагаме, е настоящият миг. Започваме уроците ти веднага.

След като бе постигнал най-съкровеното си желание, Хирата вече не бързаше толкова да пристъпи към действие.

— За мен ще е по-добре да почнем след няколко дни. Сега трябва да си довърша работата. Когато приключа, можете да се преместите в имението ми в крепостта Едо и да…

Озуно разсече въздуха с ръка, прекъсвайки думите на Хирата.

— Сега ти си мой ученик. Аз съм твоят учител. Аз решавам кога и къде ще те обучавам. Тръгвай с мен, преди да съм променил решението си — и той прониза с поглед Хирата. — Или си променил своето?

Хирата усети някакво вътрешно разместване, сякаш космичните сили пренареждаха собствения му живот. Верността му към Сано и шогуна все още го ръководеше, но той се бе поставил под разпорежданията на Озуно. До този момент не бе мислил какви сблъсъци на интереси или физически и духовни предизвикателства могат да възникнат при влизането му в това тайно общество от избраници. При все това вече не можеше да се противопоставя на съдбата си, както и Озуно на своята.

Хирата викна към детективите, които се бяха спрели да го изчакат:

— Продължете без мен.

После се обърна към Озуно, който го изгледа с пестеливо одобрение, все едно бе преминал първата проверка, но на косъм.