Дейвид Брин - Войната на Ъплифта

Вратите на главния асансьор се отвориха и на командната платформа излязоха трима белопери пратеници — жрец, бюрократ и един от офицерите, който беше дезертирал при другите Сюзерени. Те закрачиха към адмирала и поднесоха кутия от богато инкрустирано дърво. Като трепереше, Сюзеренът на Лъча и Нокътя нареди да я отворят.

Вътре лежеше едно-единствено пищно перо, оцветено в различни нюанси на червеното по цялата си дължина освен по самото връхче.

— Лъжци! Измамници! Очевиден номер! — извика адмиралът и блъсна кутията от ръцете на стреснатия куриер.

Подполковникът зяпна, когато перото се понесе във вихрите от въздушните циркулатори и падна на платформата. Беше светотатство да го оставят да лежи там и все пак подполковникът не посмя да се приближи и да го вдигне.

Как можеше командирът да пренебрегва това? Как можеше да отказва да приеме богатите сини багри, вече плъзнали в корените на собствения му пух?

— Смяната на перушината може да се обърне — извика Сюзеренът на Лъча и Нокътя. — И това ще стане, ако спечелим победа!

Само че онова, което предлагаше той, нямаше да е победа, а клане.

— Земянитите се събират, групират, скупчват на един-единствен хълм — докладва един от помощниците. — Те ни дават, предлагат, представят една-единствена, проста мишена!

Подполковникът въздъхна. Не трябваше да е жрец, за да каже какво означава това. Земянитите, осъзнавайки, че няма да има честна битка, се бяха събрали, за да направят унищожаването си лесно. Тъй като животът им вече бе загубен, имаше само една възможна причина.

„Правят го, за да защитят деликатната екосистема на този свят. Нали целта на наемането на планетата в края на краищата е да се спаси Гарт.“ В самата им безпомощност подполковникът съзря и усети горчиво поражение. Земянитите бяха принудили губруанците да избират между сила и чест.

Червеното перо бе омагьосало подполковника, багрите му кипяха в кръвта му.

— Ще подготвя моите Войници на Нокътя да се спуснат, да се срещнат със земянитите — предложи подполковникът с надежда. — Ще се приземим, ще настъпим, ще атакуваме с равен брой, леко въоръжени, без роботи.

— Не! Не трябва, няма, не ще го сторите! Грижливо съм определил роли за всичките си сили. Трябват ми, нуждая се от тях за битката с тенанините! Излишно прахосване няма да има! А сега внимавайте! В този момент, в този миг земянитите долу ще почувстват, изтърпят, понесат моето справедливо отмъщение! — извика Сюзеренът на Лъча и Нокътя. — Заповядвам да бъдат свалени предпазителите на оръжията за масово унищожение. Ние ще изпепелим тази долина и следващата, и следващата, докато целият живот в тези планини…

Така и не успя да довърши заповедта си. Подполковникът премигна, после пусна саблепистолета си на платформата до разполовеното тяло на командира си.

Подполковникът потръпна. Лежащото на земята тяло ясно показваше багрите на царствеността. Кръвта на адмирала се смеси със синята княжеска перушина и се разля по платформата, за да се присъедини най-после към единственото червено перо на неговата царица.

— Информирайте, кажете, предайте на Сюзерена на Благопристойността, че съм се поставил под арест в очакване на изхода, резултата, определянето на участта ми — каза подполковникът на зашеметените си подчинени. — Отнасяйте се до Техни Величества за това какво трябва да се направи.

Доста време — изцяло по инерция — специалната част продължи към върха на хълма, където се бяха събрали и чакаха земянитите. Никой не говореше. На командната платформа нямаше абсолютно никакво движение.

Докладът само потвърди онова, което вече знаеха. Над губруанския административен център се беше спуснал траурен покров. Вече бившият Сюзерен на Благопристойността и бившият Сюзерен на Цените и Предпазливостта заедно напяваха тъжна заупокойна песен.

Такива огромни надежди, такива прекрасни перспективи бяха имали, когато бяха поели към това място, към тази планета, към тази окаяна точица в празния космос. Господарите на Курника толкова внимателно бяха планирали подходящата пещ, правилната фурна и съвсем точните съставки — трима от най-добрите, три превъзходни продукта на генни манипулации, каймака на расата.

„Ние бяхме пратени да донесем у дома единодушие — помисли си новата царица. — И това единодушие е постигнато. Но то е в пепел. Ние сгрешихме, като мислехме, че е време да се преборим за величие.“

О, много фактори бяха допринесли за всичко това. Само ако първият кандидат на Цените и Предпазливостта не бе загинал… Само ако не бяха заблудени на два пъти от мошеника тимбрим и неговите „гартляни“… Само ако земянитите не се бяха оказали толкова вълконски хитри и не се бяха възползвали от всяка тяхна слабост — тази последна маневра например, с която принудиха губруанските войници да избират между безчестие и цареубийство…