Дейвид Брин - Войната на Ъплифта

В своя защита мога само да кажа, че външният вид може да бъде подвеждащ и че ти външно беше много вбесяващо момче. Предполагам, че би трябвало да мога да прозра под повърхността и да видя силата, която си проявил през тези тревожни месеци. Но това просто никога не ми дойде наум. Навярно съм се страхувала да проверя собствените си чувства прекалено отблизо.

Във всеки случай ще имаме много време да разговаряме за това след като настъпи мир. Нека сега завърша с това, че съм много горда с теб. Твоята родина и твоят клан ти дължат много, както и благодарната ти майка.

Колко странно, че след толкова много години, отчаял се някога да получи одобрението й, сега той го имаше и не знаеше какво да прави с него. По някаква ирония на съдбата младежът съчувстваше на майка си — беше й толкова очевидно трудно да каже всички тези неща.

Цял Гарт познаваше Меган Онийгъл като изящна дама и справедлив администратор. Единствено скитащите й съпрузи и самият Робърт знаеха другата страна, онази, която изпитваше истински ужас от постоянните задължения и въпросите на лична лоялност. Това беше първият път през целия му живот, в който Робърт си спомняше тя да му се извинява за нещо наистина важно, нещо, свързано със семейството и емоциите.

Очите му се насълзиха и Робърт обвини за това полетата на един отлитащ космически кораб, чиито пронизително виещи двигатели се чуваха чак от космодрума. Изтри страните си и се загледа в огромния лайнер — сребрист, почти ангелски във ведрата си красота, — който се издигна и прелетя над главата му по спокойния си път към космоса и отвъд него.

— Поредната група бягащи плъхове — измърмори той.

Ютакалтинг не си направи труда да се обърне и да погледне. Лежеше, опрян на лакти, и гледаше сивите води.

— Галактянските гости вече се забавляваха повече, отколкото са заплатили, Робърт. Церемонията на Ъплифта им дойде много. За повечето от тях перспективата на космическата битка и обсада е много по-малко примамлива.

— На мен ми беше достатъчно дори и само едно от всичко това — прибави Фибен Болгър, без да отваря очи. Той лежеше малко по-надолу, с глава в скута на Гейлит. За момента тя също нямаше какво да каже и съсредоточено започна да разплита няколко възела в козината му, като внимаваше за все още незарасналите му черно-сини натъртвания. Йо-Йо пощеше един от краката на Фибен.

„Е, той си го заслужи“ — помисли си Робърт. Макар Церемонията на Ъплифта да беше присвоена от горилите, резултатите от тестовете, предадени им от Института по Ъплифт, все пак важаха. Ако човечеството успееше да се измъкне от настоящите си неприятности и ако бе в състояние да си позволи цената на една нова церемония, двама провинциалисти от колонията Гарт щяха да водят следващата процесия начело на всички образовани шими от Земята. Макар че самият Фибен, изглежда, не се интересуваше от тази чест, Робърт се гордееше с приятеля си.

Едно шими с проста рокля се приближи към тях по пътеката и уморено се поклони на Ютакалтинг и Робърт.

— Кой иска последните новини?

— Аз не! — изсумтя Фибен. — Кажи на Вселената да върви да се…

— Фибен — нежно го сгълча Гейлит. — Аз искам да ги чуя, Микаела.

Шимито седна и да почна да пощи другото рамо на Фибен. Успокоен, той отново затвори очи.

— Коулт е получил съобщение от своите — каза Микаела. — Тенанините са на път за насам.

— Вече? — Робърт подсвирна. — Не си губят времето, а?

Микаела поклати глава.

— Вече са се свързали със Земния съвет за провеждане на преговори за закупуване на генетичната база на горилите и за наемане на земни специалисти като консултанти.

— Надявам се, че Съветът е поискал добра цена.

— Просяците не могат да избират — отвърна Гейлит. — Според някои от заминаващите си галактянски наблюдатели Земята е в доста отчаяно затруднение, както и тимбримите. Ако тази сделка означава да престанем да бъдем врагове с тенанините и може би да ги спечелим за съюзници, тя ще е от жизненоважно значение.

„За сметка на това да загубим горилите — наши братовчеди — като клиенти на нашия клан“ — помисли си Робърт. През нощта на церемонията той беше видял единствено радостната ирония във всичко това, споделяйки този тимбримски начин на виждане на нещата с Ютакалтинг. Сега обаче беше много по-трудно да не отчита цената сериозно.

„На първо място, те никога не са били наистина наши — напомни си той. — Поне ще имаме думата за ъплифтирането им. Пък и Ютакалтинг казва, че някои тенанини не са чак толкова лоши.“