Дейвид Брин - Войната на Ъплифта

— Ами губруанците? — попита той. — Те се съгласиха да сключат мир със Земята в замяна на приемането на церемонията.

— Е, не се получи точно такава церемония, каквато си бяха наумили, нали? — отвърна Гейлит. — Как мислите вие, посланик Ютакалтинг?

Пипалцата на тимбрима лениво се развяха. През целия вчерашен ден и тази сутрин той оформяше малки глифове на озадачена сложност, далеч отвъд ограничената способност на Робърт да ги кенира, сякаш се наслаждаваше от преоткриването на нещо, което е бил загубил.

— Те ще действат по начин, за който смятат, че е в тяхна изгода, разбира се — отвърна Ютакалтинг. — Въпросът е дали ще имат здравия разум да разберат какво е добро за тях.

— Какво искате да кажете?

— Искам да кажа, че губруанците очевидно започнаха тази експедиция с неясни цели. Техният Триумвират отразяваше сблъскващите се фракции на родната им планета. Първоначалното намерение на експедицията им тук беше да използват населението на Гарт като заложник, за да измъкнат тайните на Земния съвет. Но после разбраха, че Земята е в такова неведение за това какво е открил вашият скандален делфински космически кораб, в каквото са и всички останали.

— Има ли някакви нови съобщения за „Стрийкър“? — попита Робърт.

Ютакалтинг оформи един издигащ се по спирала глиф паланк и въздъхна.

— Изглежда, делфините като по чудо са избегнали капана, заложен им от десетина от най-фанатичните раси патрони — само по себе си удивителен подвиг, — и сега „Стрийкър“ като че ли е изчезнал сред звездните пътища. Унизените фанатици са загубили огромен престиж и така напрежението е стигнало дори още по-високо равнище, отколкото преди. Това е още една причина, поради която губруанските Господари на Курника са все по-уплашени.

— Значи, когато нашествениците са открили, че не могат да използват заложниците, за да изкопчат тайните на Земята, Сюзерените са потърсили други начини да спечелят нещо от тази скъпа експедиция? — предположи Гейлит.

— Правилно. Но когато първият Сюзерен на Цените и Предпазливостта е загинал, това е нарушило равновесието в процеса на лидерството. Вместо да преговарят за постигане на единодушна политика, тримата Сюзерени се впуснаха в необуздано съперничество за първото място в тяхната Смяна на перушината. Не съм сигурен, че дори сега разбирам всичките им възможни планове. Но последният — по който най-после са се споразумели — ще им струва много скъпо. Намесата в пристойния резултат от една Церемония на Ъплифта е сериозен въпрос.

Робърт видя, че Гейлит потръпва от отвращение — очевидно си спомни как е била използвана. Без да отваря очи, Фибен се протегна и хвана ръката й.

— И къде сме ние във всичко това? — попита Робърт.

— И здравият разум, и честта изискват губруанците да спазят сделката си със Земята. Това е единственият изход от един ужасен порочен кръг.

— Но вие не очаквате те да го приемат по този начин.

— Бих ли останал тук, на неутрална територия, ако очаквах това? Ние с теб, Робърт, в момента щяхме да сме с Атаклена, щяхме да се гощаваме с куугра и други деликатеси, с които съм се запасил, и щяхме да разговаряме с часове за… о, за толкова много неща. Но това няма да стане, докато губруанците не изберат между логиката и саможертвата.

Робърт потръпна и тихо попита:

— Колко лошо би могло да стане?

Шимите се вслушаха мълчаливо.

Ютакалтинг се огледа, после вдиша сладкия студен въздух, сякаш беше отлежало вино.

— Това е прекрасен свят — въздъхна дипломатът. — И все пак е преживял ужаси. Понякога така наречената „цивилизация“ като че ли е склонна да унищожава точно тези неща, които се е заклела да пази.

— След тях! — извика Сюзеренът на Лъча и Нокътя. — Преследвайте ги! Догонете ги!

Войниците на Нокътя и техните бойни роботи връхлетяха върху малката колона неошимпанзета. Косматите земянити побягнаха, като стреляха с лошите си оръжия нагоре срещу губруанците. Две малки огнетопки наистина избухнаха и предизвикаха дъжд от опърлени пера, но съпротивата беше безполезна. Скоро Сюзеренът се разхождаше сред взривените останки от дървета и бозайници и изруга, когато офицерите му докладваха, че има само трупове на шими.

Носеха се разкази за други — човеци и тимбрими, и, да, трижди проклети тенанини. Дали някой от тях ненадейно не се беше появил от пустошта? Всички те трябва да се бяха съюзили! Това сигурно бе заговор!

Постоянно пристигаха съобщения, искания, заповеди адмиралът да се върне в Порт Хеления. Да се присъедини към другите командири за конклав, среща, нова битка за единодушие.