Дейвид Брин - Войната на Ъплифта

Глифът беше чудовище — титанично от отдавна трупана енергия. Същина на отлаганата неопределеност, той танцуваше и се въртеше. И после, без да предупреди, нещото се разпадна на части. Фибен почувства как то се понася покрай и през него — нищо повече или по-малко от дестилирана, неподправена радост.

Ютакалтинг изливаше емоцията, сякаш се беше взривила язовирна стена.

— Н’ха с урустуанну, к’хаммин’т Атаклена у’ттанна! — извика той. — Дъще, ти ли ми прати тези неща и така ми върна онова, което ти бях заел? О, колко интересно са се съчетали и умножили! Да изиграеш такъв чудесен номер на гордия си баща!

Силата му въздейства на всички около него. Шими премигваха и зяпваха. Робърт Онийгъл бършеше сълзите си.

Ютакалтинг се обърна и посочи нагоре по пътеката, водеща към мястото на Избора. Всички видяха, че там, на върха на Церемониалната могила, шунтът най-после е свързан. Дълбоко заровените двигатели бяха свършили работата си и сега над главите им зееше тунел, чиито краища блестяха, но вътрешността му имаше цвят, по-пуст от чернотата.

Той като че ли изсмукваше светлината и беше трудно дори да се разбере, че там има отвор. И все пак Фибен знаеше, че това е връзка в реалното време между този свят и безброй други, където се бяха събрали свидетели, за да наблюдават и отпразнуват тазвечерните събития.

„Надявам се, че Петте галактики ще харесат представлението.“ Желязната хватка прояви признаци на съживяване, но Фибен го прасна по главата и отново вдигна очи.

По средата на тясната пътека, водеща към върха, бяха застанали три несъразмерни фигури. Първата беше на дребно неошимпанзе — ръцете му изглеждаха прекалено дълги, а зле оформените крака бяха изкривени и къси. Йо-Йо се подпираше на едната ръка на Коулт, огромния тенанински посланик. Другата масивна лапа на Коулт беше сграбчена от малко човешко момиченце, чиято руса коса се развяваше като ярко знаме на вихрения вятър.

Невероятната тройка наблюдаваше самия връх, където се бе събрала необикновена група.

Десетина горили, мъжки и женски, стояха в кръг точно под полувидимата дупка в пространството. Олюляваха се назад-напред, втренчени нагоре в зейналата празнота, и напяваха ниска, атонална мелодия.

— Струва ми се… — каза почитаемият серентински Велик екзаминатор на Института по Ъплифт, — … струва ми се, че това се е случвало и преди… веднъж-дваж… но не през по-малко от хиляда еона.

След нея промърмори друг глас, този път на дрезгав от вълнение англически.

— Не е честно. Нали беше нашият ред!

Фибен видя сълзи да се стичат по бузите на неколцина от шимите. Други се прегръщаха и избухваха в ридания.

Очите на Гейлит също бяха влажни, но Фибен разбираше, че тя вижда нещо, което другите не забелязват. Нейните сълзи бяха сълзи на облекчение, на радост.

От всички страни се чуваха удивени възклицания.

— … Но какви създания, същности, същества могат да са те? — попита един от губруанските Сюзерени.

— Предразумни — отвърна му друг глас на галактически три.

— Те минаха през всички тестови пунктове, така че трябва да са готови за някаква етапна церемония — смънка Апелб. — Но как, по дяволите, са могли гор…

Робърт Онийгъл вдигна ръка и го прекъсна:

— Не използвай повече старото име. Тези същества, приятелю, са гартляни.

Замириса на озон. Ютакалтинг напяваше своето удоволствие към симетрията на тази великолепна изненада, на този чудесен номер, и в тимбримския му глас това беше дълбок, неземен звук. Пленен от мига, Фибен дори не забеляза, че се изправя, за да може да вижда по-добре.

Наред с всички останали той видя сливането, което се извърши над гигантските маймуни, пеещи и люлеещи се на върха. Над главите на горилите се появи млечен въртоп и започна да се сгъстява с обещание за форми.

— Не се е случвало това по времето на никоя от днес съществуващите раси — благоговейно каза Великият екзаминатор. — През последния един милиард години расите клиенти са провеждали безчет Церемонии на Ъплифта. Преминавали са през последователни равнища и са избирали своите спътници, за да им помагат. Някои дори са използвали правото си да поискат край на Ъплифта… за да се върнат към онова, което са били преди…

Ефирността придоби овално очертание. А в него започнаха да стават все по-различими тъмни фигури, сякаш бавно изплуваха от дълбока мъгла.

— … Но в древните саги се разказва за нови видове, развили се по своя собствена воля, изненадали цялото галактическо общество и изискали правото да изберат собствените си патрони.