Дейвид Брин - Войната на Ъплифта

Отбранителният им план беше внимателно разработен, като се имаше предвид обикновено консервативната галактическа психология. Корабите на земянитите бяха разположени един до друг, а по-големите бяха оставени в резерв. Разчиташе се разузнавателните лодки като неговата навреме да докладват за приближаването на врага, за да могат останалите да координират реакцията си.

Проблемът беше, че разузнавателните кораби бяха твърде малко и изобщо не бяха в състояние да покрият целия регион.

Фибен се почеса под костюма. Не за пръв път му се искаше някои от пилотите човеци да бяха достатъчно дребни, за да могат да се заврат в тези мънички ксатински лодки. И да се помиришат след три дни в космоса.

Много често, когато изпаднеше в по-съзерцателно настроение, Фибен се чудеше дали наистина е било добра идея човеците да направят от човекоподобните маймуни, които навярно биха били също толкова щастливи да си останат в гората, инженери, поети и запасни пилоти на бойни космически кораби. Какъв ли щеше да е сега той, ако хората не го бяха направили? Сигурно щеше да е мръсен и нямаше да осъзнава нищо. Но поне щеше да е свободен да се чеше, когато му се поиска!

Липсваше му Брачният му клуб. О, липсваше му удоволствието да бъде чесан и разресван от наистина чувствително мъжко или женско шимпанзе, да мързелува на сянка и да бъбри за глупости…

Детекторът светна в розово. Той се пресегна и плесна с ръка дисплея, но светлината не изчезна. Всъщност колкото повече приближаваше целта си, толкова по-силно светеше тя. После се разцепи и отново се раздели.

— По дяволите! — изруга Фибен и включи на предаване.

— Разузнавателен кораб „Проконсул“ към всички бойни кораби. Те са зад нас! Три… не, четири ескадри крайцери излизат от хиперпространство равнище „Б“ в район 4/12!

Той премига. Сякаш от нищото космическите кораби излизаха в реалното време и отделяха излишна хипервероятност в реалнопространствения вакуум. Дори и от това разстояние виждаше, че са огромни.

Появяващата се нашественическа армада бе почти точно между него и яркозеления блясък на Гарт.

— Чудесно — изсумтя Фибен. — Поне, когато ме взривят, ще съм се насочил към къщи. Може би няколко кичура козина дори ще успеят да стигнат там преди И-титата.

Той увеличи скоростта на древния разузнавателен кораб и почувства налягането въпреки стаза-полетата. Ревът на двигателите се усили. И докато малката лодка се носеше напред, на Фибен му се стори, че тя пее бойна песен. Почти радостна.

Четирима офицери човеци минаха по паркета на оранжерията. Тримата спряха на почтително разстояние от големия прозорец, където чакаха посланикът и планетарният координатор, но четвъртият продължи и енергично отдаде чест.

— Госпожо координатор, започна се. — Командирът на милицията извади от чантата си някакъв документ и й го подаде.

Ютакалтинг се възхищаваше на спокойствието на Меган Онийгъл. Лицето й не издаваше страха, който навярно изпитваше при потвърждаването на най-лошите им опасения.

— Благодаря ви, полковник Мейвън — рече тя.

Ютакалтинг не можеше да не забележи с какво напрежение гледат към него младшите офицери. Очевидно се чудеха как приема новината тимбримският посланик. Той остана външно безстрастен, както подобаваше на член на дипломатическия корпус, но връхчетата на короната му неволно потрепваха.

През дългата редица прозорци се виждаше долината Сайнд, осеяна с ферми и горички от местни и внесени земни дървета. Прекрасна, мирна картина. Само великата Инфинити знаеше още колко ще продължи това спокойствие. Но Ифни не споделяше плановете си с Ютакалтинг, поне за момента.

Планетарният координатор Онийгъл набързо прегледа доклада.

— Имате ли вече някаква представа кой е врагът?

— Не, госпожо. Обаче флотите се приближават към него. Скоро очакваме да бъде идентифициран.

Въпреки сериозността на момента, Ютакалтинг за пореден път бе заинтригуван от архаичния диалект, който човеците използваха тук, на Гарт. На всички други земни колонии, които беше посетил, в англическия се използваха известни заемки от галактически езици седем, две и десет. Тук обаче разпространената реч не бе много по-различна от използваната по времето, когато Гарт беше предаден на човеците и техните клиенти преди повече от две поколения.

„Възхитителни, изненадващи създания“ — помисли си той. Само тук например можеше да се чуе такава чиста древна форма — „госпожо“. На другите планети, населени от земянити, подчинените се обръщаха към началниците си с неутралното „сер“, независимо от пола.