Дейвид Брин - Войната на Ъплифта

— Я почакай малко. Аз…

— Кажи ми, да не би вие, човеците, да възнамерявате да скриете тази информация и да се наслаждавате на интелигентността си всеки път, когато раздавате части от нея? Или пък ще се перчите с нея и ще разгласявате нашир и надлъж онова, което всяка разумна раса вече знае — че Великата библиотека не е и никога не е била съвършена?

Робърт трепна. Стереотипният тимбрим, както си го представяха повечето земянити, беше адаптивен, разумен и често закачлив. Но в момента думите на Атаклена звучаха по-скоро като на някоя раздразнителна, упорита млада жена.

Наистина някои земянити отиваха прекалено далеч в критиката си към галактянската цивилизация. Като първата известна „вълконска“ раса за над петдесет мегагодини, човеците понякога се хвалеха прекалено шумно, че са единственият жив днес вид, започнал да пътува в космоса без чужда помощ. Защо трябваше да приемат за аксиома всичко, което можеше да се намери във Великата Библиотека на Петте галактики? Земните популярни медии имаха склонност да насърчават пренебрежителното отношение към извънземните, които обикновено търсеха там нещата, вместо да ги откриват сами.

За насърчаването на тази позиция си имаше причина. Според земните психолози алтернативата би била катастрофален за расата комплекс за малоценност. Гордостта беше жизненоважна за единствения „изостанал“ клан в известната вселена. Тя стоеше между човечеството и отчаянието.

За съжаление, тази позиция отчуждаваше някои видове, които иначе биха могли да се държат приятелски към човечеството.

Но пък от тази гледна точка, беше ли народът на Атаклена чак толкова невинен? Тимбримите също бяха прочути с откриването на вратички в традицията и с това, че са недоволни от наследството на миналото.

— Кога ще се научите вие, човеците, че вселената е опасна, че има много древни и могъщи кланове, които не питаят любов към парвенютата, особено към новодошли, които прибързано правят промени, без да разбират вероятните последствия!

Робърт разбра истинската причина за избухването на Атаклена. Изправи се и избърса ръцете си.

— Виж, нито един от двама ни в действителност не знае какво става в момента в галактиката. Но едва ли е по наша вина, че един управляван от делфини космически кораб…

— „Стрийкър“.

— … че „Стрийкър“ случайно е открил нещо странно, нещо пропуснато през всички еони. Всеки би могъл да се натъкне на него! По дяволите, Атаклена! Та ние дори не знаем какво са открили! Когато са били чути за последен път, корабът им е бил преследван от трансферния пункт Моргран към Ифни знае къде от двайсет различни флоти, и всички те са се биели помежду си за правото да го заловят.

Робърт сви юмруци. В края на краищата, винаги е неприятно, когато вселената заплашва да се стовари отгоре ти, но пък още по-лошо беше това, че събитията, предизвикали проблема, се развиваха на килопарсеци разстояние, сред незнайни мъгляви червени звезди.

Покритите с тъмни клепки очи на Атаклена срещнаха ли това с шимпанзетата „пан“ и делфините „турсиопс“ още преди Контакта с пътуващите сред звездите извънземни. И по този начин човечеството несъзнателно беше наподобило модела, властвал над Петте галактики в продължение може би на три милиарда години.

По традиция подчинените раси служеха на патроните си хиляда или повече века, докато договорът не ги освободеше да търсят свои собствени клиенти. Малко галактически кланове вярваха или разбираха каква свобода бяха дали хората на делфините и шимите на Земята. Трудно бе да се каже точно какво биха направили неоделфините от екипажа на „Стрийкър“, ако за заложници бъдеха взети човеци. Но това очевидно нямаше да попречи на извънземните да опитат. Далечни наблюдателни постове вече бяха потвърдили най-лошото: бойните флоти вече настъпваха към Гарт. А те с Атаклена стояха тук и си приказваха.

— Кое си струва повече, Робърт — меко попита Атаклена, — онази сбирщина древни и негодни космически кораби, които се предполага, че са открили неоделфините… изоставени кораби, които нямат съвсем никаква стойност за толкова млад клан като вашия? Или вашите светове с техните ферми, паркове и орбитални градове? Не мога да разбера логиката на вашия Земен съвет, заповядал на „Стрийкър“ да пази тайната си, когато вие и клиентите ви сте толкова уязвими!

Робърт нямаше какво да отговори. Когато гледаше на нещата от тази страна, те му изглеждаха нелогични. Той си помисли за колегите и приятелите си, които сега потегляха на война без него, за да се сражават за неща, които никой от тях не разбираше. Беше трудно.