Дейвид Брин - Войната на Ъплифта

На Атаклена не й беше лесно, разбира се. Откъсната от баща си, впримчена на чужда планета заради свада, която нямаше нищо общо с нея. Робърт реши да й остави последната дума. Беше видяла повече от него и имаше преимуществото да произхожда от по-стар клан с по-висок статус.

— Може и да си права — каза той. — Може и да си права.

„Навярно обаче — напомни си той, докато й помагаше да вдигне раницата си, — навярно една млада тимбримка може да е точно толкова невежа и самоуверена, колкото и която и да е човешка девойка. Особено когато е уплашена и е много далеч от дома си.“

— ТААСФ разузнавателен кораб вика разузнавателен кораб „Проконсул“… Фибен, пак си излязъл от строя.

Фибен се мъчеше над таблото на стария извънземен космически кораб. Единствено включеният микрофон го спираше да изрази яда си със сочна ругатня. Накрая, в отчаяние, той ритна таблото, което техниците бяха монтирали още на Гарт.

И успя! Червената светлина угасна, антигравитационните нониуси внезапно се раздвижиха. Фибен въздъхна. Най-сетне!

Разбира се, от цялото това усилие маската на лицето му се беше замъглила.

— Надявах се, че поне този път ще ни дадат подходящи костюми за маймуни — промърмори той, когато включи устройството за прочистване. Изтече повече от минута, преди отново да може да види звездите.

— Какво става, Фибен? Какво каза?

— Казах, че ще вкарам тази стара щайга в строя навреме! — изръмжа той. — И-титата няма да останат разочаровани.

Беше ядосан. И гладен. Караше я на концентрати вече от дни. Какво не би дал за сандвич с прясно пиле и палмово листо!

Диетолозите винаги вървяха след шимите, за да обуздават апетита им за месо. Твърдяха, че било много вредно за кръвното налягане. Фибен презрително изсумтя.

— Я ми кажи, Фибен, нали винаги си в течение на последните новости. Разбрал ли е вече някой кой ни напада?

— Ами, познавам една женска от кабинета на координатора, и тя ми каза, че имала приятел в щаба на разузнаването и според него са сороси или може би тандуанци.

— Тандуанци! Шегуваш се, надявам се. — Гласът на Саймън звучеше ужасено и Фибен го разбираше. Някои мисли просто не трябва да ти идват наум.

— Виж сега, лично аз предполагам, че вероятно са само някой клон на линтеновите градинари и наминават насам, за да се уверят в доброто ни отношение към растенията.

Саймън се засмя и Фибен се зарадва. Да имаш жизнерадостен флангови е по-ценно, отколкото половин заплата на запасен офицер.

Върна малката космическа лодка в определената й траектория. Разузнавателният кораб — купен само преди няколко месеца от някакъв пътуващ ксатински вехтошар — всъщност беше доста по-старичък от собствената му разумна раса. Докато предците му са били пакостливи маймуни под африканските дървета, този изтребител бе преживял много битки под далечни слънца — управляван от ръце, лапи или пипала на други нещастни същества, като него обречени да се бият и да загиват в безсмислени междузвездни сражения.

Едно беше сигурно: галактическата технология бе внушителна. Най-добрите кораби на човеците все още се внасяха, а не бяха земно производство. И макар че тази стара таратайка беше разбрицана и капризна, навярно щеше да го надживее.

Гарт се виждаше като яркозелена искра само на три милиона километра зад него. Ограничената му флота беше прекалено малка, за да покрие далечните хиперпространствени трансферни пунктове, че дори и вътрешната система. Разкъсаният строй от разузнавателни лодки, метеороидни миночистачи и преустроени товарни кораби — плюс три модерни корвети — не беше достатъчен, за да покрие и самата планета.

За щастие, Фибен не беше в командването, така че не му се налагаше да мисли за окаяното положение, в което щяха да изпаднат. Трябваше само да изпълнява задълженията си и да чака.

— Фибен? Чуваш ли ме?

— Да, Саймън. Какво става?

— Току-що ми се обади майор Фортнес. Имал лошо предчувствие за район 4/12.

— Бе това хората винаги имат лоши предчувствия. Само се притесняват. От мен да мине, ще ида да го огледам.

— Не трябва да се разделяме — слабо възрази гласът в слушалките. И двамата знаеха, че да имаш флангови едва ли ще е от особена полза в сражението, което им предстоеше.

— Ще се върна след миг — увери го Фибен. — Запази ми няколко банана.

Постепенно усили стаза- и гравитационното поле. Отнасяше се към древната машина така, сякаш дефлорираше девствено женско шимпанзе. Разузнавателният кораб плавно увеличи скоростта си.