Дейвид Брин - Войната на Ъплифта

— И все пак се надяваш да не стане така — предположи тя.

Робърт сви рамене.

— Струва ми се, че предпочитам да си остане тайна. Може би ние ще сме първите, които ще я разгадаем. — Той замислено погледна към камъните.

Мнозина тимбрими изпитваха същите чувства и предпочитаха добрата загадка пред документираните факти. Не и Атаклена обаче. Това отношение — това негодувание срещу Великата библиотека — според нея беше абсурдно.

Без Библиотеката и другите галактически институти културата на дишащите кислород същества, господстваща в Петте галактики, отдавна щеше да е изпаднала в пълен хаос — който навярно щеше да завърши с дивашка обща война.

Наистина, повечето пътуващи сред звездите кланове разчитаха в прекалено висока степен на Библиотеката. А институтите само посредничеха в дрязгите между най-дребнавите и свадливи основни раси патрони. Сегашната криза беше само последната от поредицата, започнала дълго преди да се появи която и да е било от съществуващите днес раси.

И все пак тази планета беше пример за това, което би могло да се случи при нарушаването на Традицията. Атаклена се заслуша в шумовете на гората, после засенчи очи с длан и видя рояк малки космати същества, които скачаха от клон на клон.

— От пръв поглед човек дори може да не разбере, че на планетата е имало холокост — тихо рече тя.

Робърт беше оставил раниците им в сянката на един от камъните и режеше соен салам и хляб.

— Изминали са петдесет хиляди години, откакто буруралите са направили Гарт на каша, Атаклена. Това е достатъчно време, за да могат много от оцелелите животински видове да се размножат и да запълнят някои от изпразнените ниши. Предполагам, че днес човек сигурно трябва да е зоолог, за да забележи редките видове.

Атаклена беше разперила короната си и кенираше слабите емоционални следи в заобикалящата ги гора.

— Да, Робърт — каза тя. — Чувствам го. Този връх е жив, но е самотен. Тук липсва сложният живот, типичен за дивата гора. А и няма абсолютно никакви следи от Потенциал.

Робърт кимна, но тя усещаше, че не му е интересно. Холокостът на буруралите беше станал преди много време от гледна точка на един земянит.

Буруралите тогава също били млада раса, току-що освободени по договора си от нахалите, ъплифтиралата ги раса патрон. За буруралите това било особено време, защото едва когато видът клиент най-после бъде освободен от задълженията си, той може да установи свои собствени неконтролирани колонии. Когато настъпило тяхното време, Галактическият институт по миграциите току-що бил обявил оставената на угар планета Гарт за отново готова за частично заселване. Както винаги, Институтът очаквал местните форми на живот — особено онези, които някой ден биха могли да развият Потенциал за ъплифт — да бъдат съхранени на всяка цена от новите наематели.

Нахалите се хвалели, че са открили буруралите като свадлив клан от предразумни месоядни животни и ги ъплифтирали, превръщайки ги в съвършени галактически граждани, отговорни и благонадеждни, достойни за такова доверие.

Оказало се, че допускали ужасна грешка.

— Е, какво очакваш, когато цяла една раса полудява и започва да унищожава наред всичко, което й се изпречи? — попита Робърт. — Нещо се е случило, буруралите изведнъж са се превърнали в берсерки и унищожили планетата, за която се е предполагало, че трябва да се грижат. Не е за чудене, че не долавяш Потенциал в гартската гора, Клени. Единствено онези мънички същества, които са успели да се заровят и да се скрият, са избегнали безумието на буруралите. Всички по-големи животни са се стопили като ланшните снегове.

Атаклена премигна. Точно когато си мислеше, че е усвоила англическия, Робърт отново използва странната човешка склонност към метафори. За разлика от сравненията, които съпоставяха два обекта, метафорите като че ли заявяваха, противно на всякаква логика, че две различни неща са едно и също! Никой галактически език не допускаше подобна глупост.

— Чувала съм само кратки описания на тази епоха. А какво е станало със самите убийци — буруралите?

Робърт сви рамене.

— А, чиновниците от Институтите по ъплифтиране и миграции накрая минали на проверка, около век след началото на холокоста. Били ужасени, разбира се. Буруралите се били изменили дотолкова, че почти не можели да ги познаят, бродели по планетата и избивали всичко, което можели да хванат. Изоставили ужасните технологични оръжия, с които били започнали, и почти се върнали към лова със зъби и нокти. Предполагам, че точно затова са оцелели някои малки животни. Екологичните бедствия не се срещат толкова рядко, колкото би им се искало на Институтите, но конкретно това на Гарт предизвикало страхотен скандал. Цялата галактика била отвратена. Много от по-големите кланове пратили бойни флоти, обединени под общо командване, и скоро буруралите вече не съществували.