— Мили Боже! — гласът й наранява ухото му. — Току-що го чух!
— Има ли наблизо стационарен телефон?
Дава му номер, който той разпознава като принадлежащ на академията. Набира го.
— Мили Боже — започва тя отново, — всичко е в новините. Исусе, Уин! Какво се случи?
— Ще ти разкажа по-късно, Сайкс.
— Попадаш в престрелка и ще ми разкажеш по-късно? Поне си го убил. По дяволите! И това с нея… Как ще се оправи? Тук всички говорят за станалото.
— Сайкс, може ли да продължим?
— Това, което не разбирам, е как си попаднал пред къщата й и направо си влязъл. На чашка за лека нощ ли те покани или нещо подобно?
Не е задължително да си детектив, за да доловиш ревността. Красивата властна Ламонт, още по-застрашителна, защото Сайкс никога не я е срещала. И сега си представя как той героично спасява живота й. Вероятно си мисли, че Ламонт му е завинаги предана, иска да напусне работа заради него, да се оженят, да роди децата му и да се хвърли на погребалната клада, когато той умре.
— Кажи ми какво откри — пита той. — Намери ли досието?
— След като прекарах половината нощ в проклетото мазе на Барбър, намерих какво ли не, но не и досие.
Той отпива от студеното кафе, влиза в пощата си, вижда файловете от нея, отваря ги, докато тя говори бързо, почти не си поема дъх, казва му за „Мастъркард“ и телефонните сметки, за вероятността Барбър да е маркирал случая като своя територия, за преследването на славата и потайността му, за онова, което е имал да каже племенникът на мисис Финли. После стига до злощастната среща с влак на някакъв мъж в Шарлът две години преди убийството на мисис Финли.
— Уха, намали скоростта — прекъсва я Уин, оглеждайки един документ на дисплея си. — Какво общо има прегазеният от влак с всичко това?
— Ти ми кажи. Виждаш ли снимките?
— В момента — той изучава снимката на дисплея, не много добро качество, „Полароид“, неравно срязани крайници и вътрешности, късове месо, струпани до обезобразен торс и отрязана глава и върху всичко това — нещо, което прилича на черна смазка и мръсотия. Бял човек. Черна коса. Доста млад, доколкото може да определи Уин. — Провери ли го в службата на патолога?
— Ами… не знаех, че това е мой случай.
Мобилният му телефон звъни. Той не отговаря.
— Ей — казва Уин на Сайкс, — май си ми сърдита.
— Не съм ти сърдита — отвръща ядно тя.
— Добре, защото има доста хора, които са ми сърдити, така че не те искам и теб в списъка.
— Кой друг?
— За начало тя.
— След това, което ти направи?
— Точно така. Опитах се да ти обясня. Тя е гранична, социопат. Бони без Клайд, няма нужда от Клайд, мисли, че всички ние сме клайдовци. Всъщност мрази клайдовците.
— Искаш да кажеш, че Ламонт не харесва мъжете?
— Не съм сигурен дали изобщо харесва някого.
— Е, би било мило, ако кажеш благодаря — Сайкс се опитвала бъде груба. — Бях будна цяла нощ, рових се из боклуците заради теб и се очаква да бъда в час след пет минути. А аз къде съм? В проклетата медийна стая и ти пращам файлове, опитвам се да звъня на разни хора и в повечето случаи получавам ругатни за това. По-късно днес ще прегледам случая по време на полета до Рилей, службата на патолога в Чапъл Хил.
— Кой те е ругал? — той леко се усмихва. Когато е ядосана, говори като малко дете, толкова южняшко, като орехов пай.
— Някакво проклето ченге от Шарлът. А между другото, кой ще ми възстанови парите за самолетния билет?
— Не се притеснявай. Аз ще се погрижа за всичко — отвръща той, преглеждайки друг файл с информация от мазето на детектив Барбър. Учуден е от описа на патолога на личните вещи, свалени от мъртвото тяло в моргата. — Какво имаше да казва проклетото ченге от Шарлът, което е работило по смъртта на прегазения от влак?
„Чифт надиплени шорти за тенис с джобче за топката“ — чете той описа.
„Бяла тенис пола марка «Айзъд» и блуза, кървави…“
Мобилният му телефон звъни отново. Той не му обръща внимание.
— Голям тъпак — продължава подробно Сайкс. — Сега е шеф на полицията. Нали знаеш за кое казват, че изплува най-отгоре.
Той увеличава един номер, изписан с молив на горния десен ъгъл на списъка с личните вещи. НПУ893-85.
— Сайкс?
— … Каза, че трябва да подам писмена молба, ако искам копия от докладите, които досега вероятно са качени на микрофилм — не спира тя. — Каза, че не разбира интереса, нямало нищо в делото…
— Сайкс? НПУ893-85. Вивиан Финли? Значи тя е била с тенис екип, когато е била убита?
— Опитай се да го кажеш на мъжа, размазан на парченца от проклетия товарен влак. Нищо…
Читать дальше