Патриша Корнуел - В опасност

— Точно така. Тук, във Флаг Рок. Аз съм нейният племенник.

Сайкс спокойно пита:

— Помните ли Джими Барбър, детектива, работил по случая на леля ви?

Тя чува женски глас на заден фон:

— Джордж? Кой се обажда?

— Всичко е наред, скъпа — отговаря той, а после към Сайкс: — Жена ми Ким — след това отново към другата: — Ще отнеме само минутка, скъпа — пак към Сайкс: — Зная, че работеше здраво, може би прекалено дори. Беше го приел за своя лична територия. Донякъде го обвинявам, че не стигна доникъде. Нали разбирате, случаят на кариерата му, не споделяше информацията, работеше тайно. Басирам се, че са ви известни подобни неща.

— Така е.

— Доколкото си спомням, той изглежда имаше идея, че е попаднал на нещо… на гореща следа, но просто не искаше да каже каква е. Предполагам, че никой друг не е знаел за какво става дума. Вероятно това е едната причина случаят да не бъде разрешен. Винаги съм смятал така.

Сайкс си мисли за обажданията, провеждани от домашния телефон на Барбър. Може би това е обяснението. Бил е потаен, не е искал диспечерите или колегите му следователи да доловят миризмата на следата, която е следвал. Може би Барбър е искал сам да разреши случая, не е искал да споделя славата. Да, тя беше добре запозната с този начин на действие.

— Скъпа — Джордж отново говори с жена си, твърде явно се опитва да я успокои, — защо не идеш да направиш малко кафе? Всичко е наред — отново към Сайкс: — Ким го понесе най-тежко. Беше толкова близка с леля ми. Като дъщеря. О, Боже, ужасно е всичко това отново да изплува! — той не спира да въздиша.

Сайкс го разпитва още малко. Джордж е бил в началото на четиридесетте, когато леля му е убита. Син е на единствения й брат, Едмънд Финли, и когато Сайкс се опитва да разбере защо Джордж и неговата леля имат една и съща фамилия, той обяснява, че тя била много волева, горда с изтъкнатото си фамилно име, и отказала да го смени, когато се омъжила. Джордж е единствено дете. Той и жена му Ким имат две израснали деца, които живеят на Запад. Двойката прекарва цялото си време във Флат Рок, напуснали Тенеси завинаги малко след убийството. Просто не можели да останат повече там, не успели да се справят със спомените, особено Ким. Всъщност получила нервна криза след това.

Сайкс му обещава, че или тя, или следовател на име Уинстън Гарано ще се свърже отново с него. Джордж не остава доволен от тази част.

— Ужасно болезнено е да се отвори всичко това наново — обяснява той. — Имате ли нещо против да ви политам защо е нужно след всички тези години?

— Просто преглеждаме някои неща, сър. Високо ценя вашето сътрудничество.

— Разбира се. Ще направя всичко, за да помогна.

„По-скоро би ял лайна, отколкото да помогне“ — мисли си Сайкс. Когато ядът си иде и грозотата избледнее, много хора вече не ги е грижа за правосъдието. Просто искат да забравят.

— Лоша работа — промърморва тя към тъмното окаяно мазе на Барбър. — Но и на мен не ми е по-леко.

Отново премисля и разсъждава, кацнала върху бидончето за туршия, като статуята „Мислителят“. Започва да преглежда още сметки, намира една от „Мастъркард“ за септември, измъква съдържанието на плика, но открива номер, който дава грешка при набиране.

— Какво, по дяволите… — промърморва, взряна в документ с титулна страница, на която има печат с номер на аутопсия, после друг номер на случай, този път на полицейско дело, небрежно надраскан с молив: НПУ893-85.

Страницата отдолу е опис от патолога на личните вещи на Вивиан Финли, а към него е зашита с телбод снимка от „Полароид“ на осакатени части на мъжко тяло, мръсни и окървавени: стъпала, ръце, крака, късове и парчета, черва, отрязана глава. Подредени са върху стоманена маса за аутопсии, покрита със зелен чаршаф. Номерът на случая, изписан на линийката, използвана за мащаб, посочва, че смъртта е настъпила в Северна Каролина през 1983 г.

Уин се събужда рязко, за секунда не е много сигурен къде се намира. Осъзнава, че е спал повече от два часа. Все още е с дрехи, вратът му е схванат, кафето на масичката до леглото е студено.

Проверява телефонните съобщения, пропуска по-раншните от Сайкс, когато беше прекалено зает с Ламонт, за да се занимава със случая Финли. Сайкс му е оставила друго съобщение: изпратила му е файлове по интернет и трябва веднага да ги погледне и да й се обади. Компютърът му е спретнато поставен върху едно бюро „Стикли“ (градинска разпродажба), сяда, въвежда номера на Сайкс и тя вдига мобилния си телефон.