Патриша Корнуел - Аутопсия

Смърт от задушаване настъпва за няколко минути. А това е ужасно много, когато всяка клетка от тялото ти крещи за въздух.

— Можете да влезете — каза полицаят с видеокамерата. — Вече съм снимал всичко.

Гледайки в краката си, аз се приближих до леглото, оставих чантата си на земята и си сложих чифт хирургически ръкавици. След това извадих фотоапарата и направих няколко снимки на тялото. Лицето й беше чудовищно, подуто до неузнаваемост, синьо-лилаво от кръвта, придошла при затягането на примката около врата й. Кървава течност бе покапала от носа и устата й и бе изцапала чаршафа. Сламенорусата й коса беше в безпорядък. Тя бе сравнително висока, най-малко 1,70 и доста по-закръглена от по-младия вариант, запечатан на снимката в коридора.

Външният й вид бе от значение, защото липсата на схема беше сама по себе си показателен вид схема. Четирите удушени жертви като че ли нямаха никакви сходни физически характеристики, бяха дори от различни раси. Първата жертва беше червенокоса и пълничка, втората — кестенява и дребна. Професиите им също бяха различни: учителка, писателка на свободна практика, чиновничка и сега — лекарка. Живееха в различни части на града.

Извадих химически термометър от чантата си и измерих температурата на стаята, а след това и на тялото. Температурата на въздуха беше 21, а на тялото — 34 градуса. Малко хора съзнават колко е труден за определяне моментът на настъпването на смъртта. В случай че няма очевидци и че часовникът на жертвата не е спрял, точният момент просто не може да бъде установен. Но Лори Питърсън беше мъртва не повече от три часа. Тялото й бе изстивало с един-два градуса на час, малките мускули бяха започнали да се сковават.

Потърсих някакви очевидни улики, които не биха издържали на пътуването до моргата. Не открих откъснати косми по кожата й, но намерих доста влакна, повечето от които явно бяха от завивките. С пинцет събрах няколко за проба — миниатюрни, повечето белезникави, а останалите — от тъмносин или черен плат. Поставих ги в малка метална кутийка за улики. Най-очебийната улика беше миризмата на мускус и петната засъхнала прозрачна течност, наподобяваща лепило, по предната и задната част на бедрата.

Семенна течност имаше във всеки един от случаите, но тя не можеше да послужи за серологични изследвания. Нападателят беше сред двадесетте процента от населението, които имат свойството да не отделят секрет. Това означаваше, че в слюнката, спермата или потта му не се съдържат антигените на неговата кръвна група. Или, с други думи, при липса на кръвна проба кръвната му група нямаше как да бъде определена.

Само преди две години свойството на убиеца да не отделя секрет щеше да е фатално за съдебното разследване. Но сега нововъведената индивидуална ДНК характеристика бе достатъчно точна, за да се установи самоличността на нападателя, изключвайки всички други човешки същества, при условие че полицията го е хванала, от него са получени биологични проби и няма едноличен близнак.

Марино беше в спалнята, точно зад гърба ми.

— Прозорецът в банята — каза той, като погледна тялото. — Ами според съпруга прозорецът, който е ей там — посочвайки с палец кухнята, — не е бил заключен, защото той го е отключил миналия уикенд.

Аз просто стоях и слушах.

— Казва, че използват тази баня много рядко, само когато имат гости. Миналия уикенд сменял мрежата и било възможно да е забравил да го заключи. Банята не е използвана цяла седмица. А тя — той отново хвърли бегъл поглед към тялото — не е имала никаква причина да се замисля, просто е смятала, че е заключен. — Последва пауза. — Доста страшно — единственият прозорец, който убиецът е пробвал, изглежда, е бил този. Незаключеният. Мрежите на другите не са срязани.

— Колко прозореца гледат към задния двор? — попитах аз.

— Три. В кухнята, в малката баня и в тази баня тук.

— И всичките се отварят нагоре, а в горната част имат резе?

— Точно така.

— Което означава, че осветявайки резето с фенерче отвън, човек може да види дали е спуснато?

— Може би. — Очите му отново бяха станали безизразни, студени. — Но при условие, че човек се покачи върху нещо, за да може да погледне. От земята резето не се вижда.

— Спомена нещо за градинска пейка — подсетих го аз.

— Проблемът е, че земята в задния двор е ужасно мокра. Ако това приятелче е поставяло пейката под някой от другите прозорци, за да може да надникне, трябва да са останали следи в тревата. Две от моите момчета в момента правят оглед отвън. Под другите два прозореца няма никакви следи. Изглежда, убиецът въобще не се е доближавал до тях. Като че ли е отишъл право при прозореца в банята.