Патриша Корнуел - Аутопсия

Преди да се затворят вратите, изпратих на всеки от тях по една въздушна целувка.

След три дни двете с Люси седяхме на задната седалка на един форд темпо на път за летището. Тя се връщаше в Маями, а аз отивах с нея. За това имаше две съвсем основателни причини.

Смятах да проверя как стоят нещата с майка й и илюстратора, за когото се бе омъжила, а и имах ужасна нужда от почивка.

Исках да заведа Люси на плаж, на рифовете, в „Маймунската джунгла“ и в морския аквариум. Щяхме да гледаме алигаторите. Щяхме да наблюдаваме залеза над залива Бискейн и да отидем да видим розовите фламинга в Хаялея. Щяхме да вземем под наем филма „Бунт на кораба «Баунти»“ и след това да отидем да разгледаме известния кораб в залива и да си представяме Марлон Брандо на борда. Щяхме да ходим по магазините на улица Кокънът и да се тъпчем с всякакви видове риба и с лимонов пай, докато ни станеше лошо. Щяхме да правим всичко онова, което ми се е искало да правя, когато съм била на нейната възраст.

Също така щяхме да разговаряме за шока, който бе преживяла. Като по чудо тя бе спала през цялото време, до момента, когато Марино бе започнал да стреля. Но Люси знаеше, че леля й за малко не е била убита.

Знаеше, че убиецът бе влязъл през прозореца на кабинета ми, който е бил затворен, но не и заключен, тъй като Люси бе забравила да го заключи, след като го бе отваряла няколко дни преди това.

Маккоркъл бе прерязал жиците на алармената система от външната страна на къщата. Бе влязъл през прозореца на първия етаж, бе минал съвсем близо до спалнята на Люси и тихо се бе качил по стълбите. Откъде знаеше, че спалнята ми е на втория етаж?

Не смятах, че може да знае това, освен ако не бе наблюдавал къщата преди.

Имаше много неща, за които трябваше да разговаряме с Люси. Аз имах нужда от разговор с нея толкова, колкото и тя от разговор с мен. Смятах да я свържа с добър детски психолог. Може би трябваше да отидем и двете.

Шофьорът ни бе Аби. Тя бе проявила желание да ни откара до летището.

Аби спря колата пред входа, който ни трябваше, и се усмихна замечтано.

— Да можех да дойда с вас!

— А защо наистина не дойдеш? — възкликнах развълнувано. — Наистина. За нас ще е удоволствие, Аби. Аз ще прекарам там три седмици. Имаш телефона на майка ми. Ако можеш да се измъкнеш, хвани самолета и ще си прекараме чудесно на брега.

Внезапно скенерът й изписука. Тя разсеяно се пресегна, за да го усили и нагласи.

Знаех, че няма да ми се обади. Нито утре, нито на следващия, нито на по-следващия ден.

След излитането на самолета ни Аби отново щеше да препуска след линейките и полицейските коли. Това беше нейният живот. За нея работата й беше жизнено необходима.

Дължах й много.

Благодарение на нейните усилия бяхме разбрали, че Амбърги е човекът, който бе прониквал в служебния ми компютър. Включването бе засечено и проследено до домашния му телефон. Той бе компютърен хакер и у дома си имаше персонален компютър с модем.

Смятам, че той е бил и зад първото проникване, защото, както винаги, е искал да следи работата ми. Смятам, че е преглеждал случаите на удушените жени, когато е попаднал на една подробност в случая „Бренда Степ“, която се е различавала от статията във вестника, написана от Аби. Разбрал е, че изтичането на информация не може да е от моята служба. Но на него толкова му се е искало да опера пешкира аз, че е променил данните, за да изглежда точно така.

След това умишлено е включил ехото и е подал командите за файла на Лори Питърсън. Искал е да намеря тези команди върху екрана в понеделник, часове преди да ме извика в кабинета си в присъствието на Танър и Бил.

Едно прегрешение бе довело до друго. Омразата му го бе заслепила и когато бе видял компютърните етикети в папката на Лори Питърсън, той не бе успял да се въздържи. Мислила бях дълго за срещата в заседателната зала в службата ми, когато мъжете бяха ровили из папките. Бях предположила, че етикетът за теста е бил откраднат в момента, в който няколко папки се бяха изплъзнали от коленете на Бил и бяха паднали на пода. Но когато отново се върнах към тази случка, си спомних, че Бил и Танър подредиха документите според номерата им. Случаят „Лори Питърсън“ не бе сред тях, защото в този момент го преглеждаше Амбърги. Той се бе възползвал от объркването и бързо бе откъснал етикета за теста. По-късно той излезе от компютърната зала заедно с Танър, но остана сам в моргата, за да отиде до тоалетната. Тогава бе мушнал предметните стъкла.