Патриша Корнуел - Аутопсия

Превъртах лентите ту напред, ту назад. До момента бях успяла да намеря три от обажданията, които ме интересуваха. На Бренда, на Хена и току-що на Лори. Върнах лентата, докато намерих неуспешното обаждане на Лори в полицията, точно преди да бъде убита. Беше регистрирано в 12,49 през нощта в събота, 7 юни, и единственото, което бе записано, бе гласът на телефониста, вдигнал слушалката, с неговото отривисто „Деветстотин и единадесет“.

Разгъвах лист след лист от дългата ивица хартия, докато намерих съответстващата разпечатка. Адресът на Лори се появи на екрана на 911, на името Л. А. Питърсън. Телефонистът бе дал приоритет от четвърта степен на нейното обаждане и го бе предал на диспечера зад стъклената стена. Тридесет и девет минути по-късно патрулна кола номер 211 най-накрая бе получила обаждането. След още шест минути тя бе минала покрай дома й и беше продължила към друг адрес.

Адресът на Питърсън се появяваше отново точно шестдесет и осем минути след първото неуспешно обаждане, в 01,57 сутринта, когато Мат Питърсън бе открил тялото на жена си. Ако той не бе ходил на генерална репетиция същата тази вечер, помислих си аз. Ако само се бе прибрал час, час и половина по-рано…

От лентата се чу щракване.

— Деветстотин и единадесет.

Чу се нечие тежко дишане.

„Жена ми! — Глас на човек, изпаднал в паника. — Някой е убил жена ми! Моля ви, побързайте! — Тук той се извиси в писък: — О, Господи! Някой я е убил! Моля ви, побързайте!“

Истерията в гласа ме парализираше. Питърсън не бе в състояние да говори свързано, нито помнеше адреса си, когато телефонистът го попита дали е същият, изписан на неговия екран.

Спрях лентата и бързо пресметнах. Питърсън се бе прибрал у дома двадесет и девет минути след като първият полицай бе осветил предната част на къщата с фенера си и бе докладвал, че всичко изглежда „спокойно“. Неуспешното набиране на 911 бе в 12,49. Полицаят най-накрая бе пристигнал в 01,34.

Бяха минали четиридесет и пет минути. Толкова е било времето, което убиецът е прекарал при Лори.

В 01,34 убиецът вече си е бил тръгнал. Лампата в спалнята е била загасена. Ако все още е бил в спалнята, лампата щеше да свети. В, това бях сигурна. Не можех да повярвам, че в тъмното той бе успял да напипа шнуровете и да ги върже по този сложен начин.

Садист. Искал е жертвата да види лицето му, особено ако е бил маскиран. Искал е жертвата да вижда всичко, което прави.

Искал е тя да очаква с неописуем ужас всяко следващо негово чудовищно движение… Докато се е оглеждал, докато е срязвал шнура, докато е започвал да го връзва…

Когато всичко бе приключило, той спокойно бе загасил лампата в спалнята и бе излязъл през прозореца на банята, вероятно броени минути преди патрулната кола да мине край къщата и по-малко от половин час преди да се върне Питърсън. Странната миризма на убиеца бе продължила да витае като зловонието от кофа за боклук.

До момента не бях открила да е имало една и съща патрулна кола, която да се е отзовала и в трите случая — при убийството на Бренда, на Лори и на Хена. Разочарованието започваше да подкопава енергията ми.

Външната врата се отвори точно когато си бях дала малко почивка. Берта и Люси се връщаха. Описаха ми най-подробно какво бяха правили, а аз се опитвах да се усмихвам и да слушам какво ми говорят. Люси беше изтощена.

— Боли ме стомахът — оплака се тя.

— Въобще не се учудвам — подхвана Берта. — Казах ти да не ядеш всичките тези боклуци. Захарен памук, сандвичи… — И тя поклати глава.

Приготвих на Люси пилешки бульон и я сложих да спи.

След това се върнах в кабинета си и неохотно сложих слушалките.

Вече нямах представа колко е часът, сякаш бях изпаднала в летаргия.

— Деветстотин и единадесет.

— Деветстотин и единадесет.

Цифрите подскачаха в главата ми.

Малко след десет бях толкова уморена, че вече не можех и да мисля. Машинално превъртах лентата, опитвайки се да намеря обаждането, последвало откриването на тялото на Пати Луис. Докато слушах, очите ми блуждаеха по компютърните разпечатки, които лежаха разстлани в скута ми.

И тогава видях нещо, на което просто не можех да повярвам.

Адресът на Сесил Тайлър бе изписан на средата на страницата от 12 май в 21,23.

Трябваше да има някаква грешка.

Тя бе убита на 31 май.

Адресът й не трябваше да бъде в тази част на разпечатката. Изобщо не трябваше да бъде на тази лента!

Превъртях лентата напред, като я спирах на всеки няколко секунди. Намерих това, което търсех, едва двадесет минути по-късно. Върнах записа три пъти, докато успях да разгадая какво означава.