Патриша Корнуел - Жестоко и необичайно

— И тук може да има някакви наранявания — рече Сюзън и погледна езика му.

— Извадете го — отвърнах аз и пъхнах термометъра в черния дроб.

— Господи! — задъхано изрече Марино.

— Сега? — Сюзън вдигна скалпела.

— Не. Фотографирайте изгарянията по главата. Трябва да ги измерим. А после отделете езика.

— По дяволите! — възкликна Сюзън. — Кой последен е използвал фотоапарата?

— Съжалявам — каза Фийлдинг. — В чекмеджето нямаше друг филм. Забравих. Между другото твое задължение е да осигуряваш фотолента.

— Щеше да ми е по-лесно, ако ми казваше, когато свърши.

— Предполага се, че жените имат интуиция. Не знаех, че трябва да те предупреждавам.

— Измерих изгарянията по главата му — обади се Сюзън, пренебрегвайки забележката му.

— Добре.

Сюзън му издиктува цифрите и се зае с езика на трупа. Марино заотстъпва назад.

— Господи! — отново възкликна той. — Никога не издържам на такива гледки.

— Чернодробната температура е сто и пет — съобщих на Фийлдинг.

Вдигнах очи към часовника. Уодел беше мъртъв от един час. Трупът не бе изстинал. Той беше едър човек. На електрическия стол тялото доста се загрява. Случваше се мозъчната температура на по-дребни от него мъже да е сто и десет. Десният глезен на Уодел сигурно имаше такава температура, беше топъл при докосване, наблюдаваха се мускулни спазми.

— Едно леко нараняване по ръба. Нищо особено — каза ми Сюзън.

— Възможно ли е така да си е прехапал езика, че да кърви толкова много? — попита Марино.

— Не — отговорих му аз.

— Е, те вече вдигат страхотен шум заради тази работа — извиси се гласът му. — Мислех, че ще искаш да знаеш за това.

Вдигнах очи, подпрях скалпела на ръба на масата и изведнъж ми хрумна нещо:

— Ти беше свидетел на делото.

— Ъхъ. Нали ти казах предварително.

Всички впериха погледи в него.

— Навън може да стане беля — рече той. — Не искам никой от вас да си тръгва сам оттук.

— Каква беля? — попита Сюзън.

— Група религиозни фанатици от сутринта обикалят по Спринг Стрийт. По някакъв начин са научили за кръвотечението и когато линейката с трупа потегли, всички те тръгнаха насам. Приличат на възкръснали мъртъвци.

— А ти видя ли кога започна кръвотечението? — попита го Фийлдинг.

— О, да. Два пъти го включиха. Първия път той издаде едно съскане като радиатор, който изпуска пара, и тогава кръвта започна да тече изпод маската. Казаха, че може би електрическият стол нещо не е бил в ред.

Сюзън включи хирургическия трион и започна да реже черепа, нищо друго не се чуваше. Продължих да оглеждам вътрешните органи. Сърцето беше здраво, коронарните артерии изглеждаха страхотно. Когато триончето спря да работи, продължих да диктувам на Фийлдинг.

— Имаш ли теглото? — попита ме той.

— Сърцето тежи триста и петдесет грама и има едно срастване в левия горен лоб на аортата. Има четири паращитовидни жлези, ако не си забелязал още.

Сложих стомаха върху операционната масичка.

— Има почти цилиндрична форма.

— Сигурна ли си? — Фийлдинг се приближи, за да погледне. — Това е невероятно. Такъв едър мъж се нуждае най-малко от четири хиляди калории на ден.

— Не ги е получавал, особено напоследък — отвърнах аз. — В стомаха му няма нищо. Той е съвършено чист и празен.

— Не е вкусил последната си вечеря, така ли? — попита. Марино.

— Така изглежда.

— Това обичайно ли е?

— Да — рекох аз, — обичайно е.

Към един часа след полунощ приключихме и последвахме служителите от погребалното бюро в задния двор, където ни очакваше катафалката. Навън в мрака пулсираха червени и сини светлинки. Въздухът беше студен и влажен, някъде наблизо профучаваха коли, а отвъд желязната ограда на паркинга се виждаше огнен пръстен. Мъже, жени и деца стояха безмълвно, по лицата им потрепваха отраженията на свещите.

Без да губят време, служителите от погребалното бюро пъхнаха трупа на Уодел в катафалката и затръшнаха задните й врати.

Някой каза нещо неясно, изведнъж свещите полетяха над оградата и като поток от падащи звезди се посипаха по асфалтовата настилка.

— Проклетници! — възкликна Марино.

Оранжевите пламъчета на свещите трепкаха върху асфалта. Катафалката бързо напусна мястото на заден ход. Проблеснаха фотографски светкавици. Забелязах колата на Осми канал, беше паркирана на Мейн Стрийт. Някой тичаше по тротоара. Униформени мъже тъпчеха свещите и се приближаваха към оградата, настоявайки всички да се разотидат.