Уилбър Смит - Мусон

— Време беше! — Мушна Дориан с дебел, накичен с пръстени показалец. — Ще те отървем от тая смрадлива кожица.

— Не ме пипай! — изкрещя Дориан яростно с мутиращ глас и поаленели от гняв и унижение бузи. — Дръпни си тлъстите лапи от мене ти, същество без топки!

Усмивката изчезна от лицето на Куш и той бързо дръпна ръка.

— Кажи селям на тая дърта крава! — Той се вторачи в Тахи. — Повече няма да я видиш. Хората ми ще останат с теб, докато си събереш нещата. Напускаш харема! Чакате нож и нов живот след това!

На прага Тахи се вкопчи в него.

— Ти си синът, който не можах да родя — прошепна тя. — Ще те обичам докато съм жива.

— И аз ще те обичам, Тахи! Не помня родната си майка, но трябва да е била като теб!

— Бъди мъж и войн, Ал Амхара! Искам да се гордея с теб!

— Кажи на Ясмини… — Гласът му секна. Какво можеше да й каже? Докато обмисляше въпроса, робите го извлякоха през вратата. Викна отчаяно към Тахи:

— Кажи й, че никога няма да я забравя! Кажи й, че винаги ще си остане моята малка сестра!

Евнусите го заведоха до средата на двора, където чакаше биволска кола. Малка тълпа деца и жени се бяха събрали да гледат, но макар да се взираше напрегнато, докато колата трополеше през портата, не можа да види Ясмини сред тях.

— Винаги е по-трудно и опасно, когато момчето е порасло — забеляза Бен Абрам. — Това трябва да се прави много по-рано, а не на тринадесет години, когато е вече на прага на мъжествеността.

— Момчето идва от света на неверниците и остава обект на ненавист, докато не се изпълни ритуала. Трябва да се извърши преди завръщането на принца от Мускат! — отвърна Ал Алама. — Ако той наистина е част от пророчеството, Аллах ще го закриля!

Дориан стоеше гол пред тях. Бяха на терасата с изглед към пристанището. Освен доктора и благочестивия молла, там имаше и една млада робиня, езичничка, която не можеше да бъде омърсена, помагайки на Бен Абрам.

Докторът нареди инструментите си на ниска масичка и погледна Дориан право в очите.

— За един мъж болката не означава нищо! Честта е всичко! Помни това цял живот, сине мой!

— Няма да те изложа, стари татко! — отвърна Дориан. Вече много пъти бяха обсъждали този въпрос.

— Бисмилля-хи Аллаху акбар! — тихо произнесе Бен Абрам. — Започвам в името на Всемогъщия Бог. Аллах е велик!

В същото време моллата започна да напява сура от Корана с мелодичен глас:

— Започваме в името на Аллаха, който е всеблаг и милостив. О, Аллах, дари го с непоклатима вяра, мир на духа, охолство и благоразумие, полезни знания и напътствия, за да върши богоугодни дела, благороден характер, чест и крепко здраве!

Бен Абрам кимна на робинята, която коленичи пред Дориан и хвана пениса му. Започна да го масажира, както се дои виме. Той бързо се наду и втвърди и момичето благоприлично извърна поглед, но не спря движенията си, докато не стигна до пълна ерекция. Тогава Бен Абрам взе едно малко и остро като бръснач ножче и дойде при тях. Каза тихо на момичето „Достатъчно!“ и тя се оттегли.

— В името на Аллаха! — започна Бен Абрам и с привично движение направи първия срез.

Дориан се сгърчи от болка, но прехапа устни и задави вика си. Последва още едно рязване и още едно. Момчето продължаваше да хапе устни, а по бедрата му се стичаше кръв.

Най-накрая Бен Абрам остави ножа настрана.

— В името на Бога, направено е! — каза той и превърза раната.

Дориан почувства, че краката му треперят, но запази лицето си безизразно с широко отворени очи. Даже и Ал Алама изказа одобрението си на глас:

— Вече си мъж! — Благослови го с докосване до главата и допълни: — И се държа като истински мъж!

Бен Абрам го заведе в малка стаичка, където вече бе приготвена спална рогозка.

— Ще дойда утре сутринта да сменя превръзката — обеща той.

На сутринта Дориан беше в треска, а възпалената рана имаше отвратителен вид. Бен Абрам я намаза с мехлем и сложи нова превръзка. Предписа му горчиво лекарство. След няколко дни температурата спадна и раната започна да заздравява. Скоро паднаха и коричките. Бен Абрам му разреши да ходи сам до океанския бряг, за да плува в прозрачните води, да отива в дворцовите конюшни, за да помага на конярите, да язди в галоп през пухкавите пясъци и да участва в дивашките игри на пулу.

Не след дълго, в пролива се появи платно и наблюдателите от крепостните стени различиха вимпела на принца на мачтата. Цялото население на острова се изсипа на брега, за да приветства завърналия се от столицата Мускат принц Абд Мухамад ал Малик.